„Никога не се опитвайте да предадете идеите си на хората. Това е неблагодарна и безсмислена задача. Покажете им живот и те ще намерят в себе си начин да стигнат до него и да го оценят.“
Руският режисьор Андрей Тарковски често е сочен за едно от най-големите явления в киното на всички времена. Автор е само на седем заглавия, но те му отреждат място сред най- възхваляваните режисьори в историята на киното. Носител е на Златен лъв, на Голямата награда на журито в Кан и на наградата на Ленин – най-високото отличие в бившия Съветски съюз.
Самият Ингмар Бергман, казва: „Тарковски за мен е най-великият, този, който е измислил нов език, верен на характера на филма, като улавя живота като отражение, живота като сън.“
След неговата смърт през 1986 г. много неща се изписват и изговарят за твореца, но една от най-красноречивите находки за неговия свят се появиха на бял свят под формата на лични полародини снимки, правени от него в края на живота му.
Тарковски често отразява бързината, с която времето лети, и сякаш тези снимки са неговия начин да го спре. Меланхолията в тях звучи като сбогуване.
Снимки: Polaroid by Andrei Tarkovsky from the book Instant Light: Tarkovsky Polaroids from Thames and Hudson, gwarlingo.com
