Не настъпвай доверието – за въжето, което свързва живота или хвърля в пропастта, с думите на Блага Димитрова и нейната „ЛАВИНА”.
Не настъпвай въжето.
Животът виси на едно въже между двамата.
Сам на въжето - това е бесилка. Смърт.
Двама на въжето - това е свръзка. Живот.
Първото правило при алпинизма е: Не настъпвай въжето!
Връзката между два живота, опъната над пропаст, е въжето. И най-вълче озъбени скали не могат да я съсекат. И най-бързо наточен бръснач на вятъра не може да я пререже. И най-твърда обковка на снега и на леда не може да я прекърши.
Въжето, здраво стиснато от една ръка и протегнато до друга ръка, скрепило с възел една гръд и свързано с друга гръд, е опората на човека между земята и небето. То е отпуснато свободно, за да не спъва движенията. Само когато е напълно свободна връзката между двама, е здрава и животворна.
Не настъпвай въжето! Ненакърнената опора е сигурна. Никой чужд отдолу, от ниското, не може да скъси въжето, нито да го опъне, нито да го среже. Само един от двамата горе, ако го настъпи - нехайно, слепешком, с груб крак. Безотговорно.
Не настъпвай въжето! Не забравяй това основно правило! Настъпиш ли въжето - тази артерия, по която тече кръвта на живота между двама, - става смъртно опасно.
Настъпената връзка се превръща н пречка, в спънка, в примка. Ти ставаш спънат кон. Орел, завързан на кол.
Настъпеното въже се превръща в змия, която те ухапва за петата. За ахилесовата пета.
Не можеш да продължиш да се качваш нагоре. Не можеш да предаваш сигнали по настъпената жица. Не можеш да приемаш шифъра по тази единствена свързочна нишка.
Увисваш сам, глух, сляп, сакат между земята и небето.
Настъпеното въже е край за двамата. Единият, тъкмо направил върховно усилие за едно изнасяне на тялото нагоре, за да се издигне над собствената си глава, разчитайки на другаря си, изведнъж полита дръпнат надолу в бездната. Вторият, небрежният или умореният , или невежият, който е турил крак върху въжето, сякаш е настъпил мина - взривно отскача и се понася след първия. Настъпеното въже тегли и двамата към дъното.
Не настъпвай въжето! Какво ли минава със светкавична скорост през съзнанието на падащите? "Хвани се за въжето! Няма за какво друго да се държиш освен за въжето между двамата! А то е настъпено! Няма за какво да се уловиш в цялата вселена, щом другарят ти е настъпил връзката между вас. Падам! Падам! Край..."
Не настъпвай въжето! Не настъпвай жилавата връзка между двама, поели рисковано изкачване. Така настъпваш единствената възможност за движение напред, за помощ, за спасение, за полет, за съществуване.
Ако ще настъпваш въжето, ако не можеш да пълзиш иначе, освен да настъпваш въжето, слез долу в ниското! Там можеш да газиш връзката между своите, можеш да спъваш, да стягаш примката, да заплиташ възлите - там долу в усойните осийни дупки, в тъмните прилепски пещери, в змийските гнезда...
Но горе, високо над скалите, на открито, под сурови ветрове и навъсени облаци, не настъпвай въжето! То ще се превърне в мълния, която ще те порази!
Помни едно, не настъпвай въжето! Все едно че сгазваш с крак ръката, която се протяга към тебе за подкрепа. Все едно че потъпкваш една добра, искрена, спасителна дума, отпратена към тебе в най-нужния момент. Все едно че стъпваш с цялата си тежест върху гърдите на другаря и му отнемаш диханието.
А върхът е тъй близко, цял окъпан в синева и слънце.
Не настъпвай доверието!
Снимка: wikimedia.org
