Назаем от киното
Жермен Казньов е възпитател, който поема отговорност за освободените за добро поведение затворници с тежки присъди. Жино Страблиджи е банков обирджия, платил за своето престъпление с 10 години от живота си. Жан Габен и Ален Делон са главните герои в тази разтърсваща история за престъпление и наказание, екранизирана от режисьора Жозе Джовани през 1973 г. „Двама мъже в града” е филм, който отправя унищожителна критика към френското правосъдие през 70-те години и предизвиква огромна дискусия за смъртното наказание и гилотината.
Този филм е за скритото лице на правосъдието и случайността, която няма как да се изправи като обвиняема в съда. Когато си понесъл наказанието и искаш да поемеш по правия път, колцина са готови да ти повярват? Когато срещнеш двуличното лице на закона, въплътено във вманиачен полицейски инспектор и го унищожиш, на чия страна ще застане правосъдието?
В „Двама мъже в града” Ален Делон играе с най-тъмносиньото на очите си. И е страховит, нереално впит в ролята си. Думите не са му нужни. Жан Габен е колосален в образа на Казньов, който вярва, че никой не се ражда престъпник. С неговите думи започва този филм: „Никога повече не искам да си представям такова правосъдие, да чувствам скритото лице на правосъдието. Същите съдебни решения и законови процедури… Всичко това прилича повече на театрално правосъдие. Както и всичко друго”.
Негови са и последните думи: „И след като всичко свърши, това, което видях бе машина за убиване!”
За последен път Франция използва своя чудовищен инструмент за инквизиция на 10 септември 1977 г., през 1981 г. смъртното наказание е отменено.
Речта на възпитателя Казньов в съда | Жан ГАБЕН
Събудете се, г-н съдебен заседател. Извинете ме, г-н председател, но без съмнение, господинът, който спи, ще съжали, че е проспал процеса. Още повече, че процесът няма никакъв шанс. Страблиджи няма късмет, г-н председател. Преди 10 години е направил грешка и е платил за нея. Платил я е с 10 години от живота си. Често повтарям това, което ще ви кажа. Ще го кажа с други думи. Плащаме за аргументите на другите. Във всеки случай не трябва да забравяме извършеното от него, а сега той е пред вас, за да не забравите нищо - за нещастие.
...
Ако позволите, г-н председател, имам лично мнение за правосъдието. Мисля, че правосъдието трябва да умее да разбира. Трябва да се разбере всичко за подсъдимия. Грешката и причината за нея. Г-н прокурор, всеки от нас, поне веднъж в живота си е искал да хване някого за гушата, когато наистина е бил извън нерви. Случва се непрекъснато. В случая, Жино има извинение – случайността. Случайността да познава мъж, който е искал да го забърка в ново престъпление. Точно случайността ни помага да разберем, че няма случайности. И че не трябва да съдим предубедено.
Думите на адвокатката на Жино в съда
Г-н председател, г-да съдебни заседатели. Няколко дни говорим за Жино Страблиджи, като за рецидивист, прекарал 10 години в затвора. Аз ще говоря за онова, което ще обясни тези 10 години. Унижението, отношението, което не заслужава дори едно куче. Безпорядъка, пренебрежението на пазачите, огромното отчаяние. Дългото обезличаване на този мъж и загубата на самоуважение. Познато и доста тъжно. Лошите условия в затвора, заедно със самоубийствата, които се увеличават през годините.
Истината е, че отговорен за тази трагедия, несъмнено е полицаят. Прекалено се е вживял в работата си.
Г-н прокурорът иска смъртна присъда. Вашата гордост е безотговорна! Ние, французите, притежаваме този инструмент за инквизиция. Избор, който не предлага милост! Една страна, която претендира да се присъедини към цивилизования свят.
Г-да съдебни заседатели, днес, г-н прокурора на няколко пъти изпрати подсъдимия на гилотината. Но какво иска той от вас? Освен ако не провокира палача във вас. Той иска да отсече главата на този мъж и да я хвърли в коша.
Г-да съдебни заседатели, моля ви, не ставайте съучастници в това престъпление! Не подписвайте позора.
* Ален Делон и Жан Габен в кадри от филма „Deux hommes dans la ville” (1973)
Снимки: dvdclassik.com
