Жан Расин е един от тримата велики френски драматурзи на 17-ти век, редом с Молиер и Пиер Корней. Неговото талантливо перо създава пиесите „Александър Велики” (1665), „Андромаха” (1667), „Британик” (1669), „Беренис” (1670), „Баязид” (1672), „Митридат” (1673), „Ифигения” (1674). Трагедията в пет действия „Федра” (1677) е считана за шедьовър на зрялото му творчество.

Jean Racine (1639 ~ 1699), 1696, by Gérard Edelinck

Най-силно страдат тези, чиято скръб е мълчалива.

У човека с посредствени качества, дори умереността му е посредствена добродетел.

За обич щом е реч и разумът се мами.

Нерядко дарът на боговете е божие наказание.

Можеш да плачеш в неделя, без да си се смял в петък.

Най-ясно виждат недостатъците ни тези хора, който най-охотно си затварят очите за тях.

Може ли неверен да е този, когото не обичаме?

Най-голямата самота живее в най-населените градове.

Любовта по-трудно се сломява от пълчища врагове.

Невинността не се бои от нищо.

Моята единствена надежда е в моето отчаяние.

Неприязънта към бащата ляга и върху сина.

Аз прегръщам своя съперник, но само с цел да го задуша.

Поетите приличат на еретиците по това, че винаги защитават своите произведения, но съвестта им никога не ги оставя в покой.

Няма вяра без дела – те са нейното мерило.

Да поверяваш на гнева съдбата си, е безразсъдно.

Който живее праведно, той е вече враг на нечестивия.

Тиранинът говори сладко, но само докато все още няма пълна власт.

Всички, родени на белия свят, всички те на Афродита се покланят.

Твърде слабото отмъщение води до второ престъпление.

Човек, който често ненавижда, не е създаден да живее в общество.

Щастието явно е създадено, за да бъде споделяно.

Сееш зло - чакай кървава жътва.

Със страх човек на всичко е готов да тръгне.

Не бива да се върши всичко, което може да се върши безнаказано.

Изображение(заглавно): Jean Baptiste Racine (1639-1699), French dramatist, one of the "Big Three" of 17th century France. Wikimedia Commons