„Музиката няма отечество; отечеството й е Вселената.“
(Frederic Chopin at 28, 1838, by Eugène Delacroix)
Фредерик Шопен е роден на 22 февруари 1810 г. в имението в Желязова Воля, Полша. По незнайни причини обаче, неговите родители винаги празнуват рождения му ден на 1 март. Те самите са музиканти, неговата майка е изключителен пианист и певица, потомък на бедно, но аристократично семейство. Тя заварва сина си, едва тригодишен, да се опитва да налучка на пианото тоновете на дочута мелодия, като прави това със смайваща точност. Впечатлена, тя сама започва да го учи.
„Щастлив е този, който може да бъде композитор и изпълнител.“ ~ Шопен
Не след дълго из столицата Варшава се разнася мълвата за детето гений. Освен като прекрасен изпълнител, малкият Шопен се изявява и като вълнуващ импровизатор. Артистичният му талант не се ограничава само с музиката. Той обича да рисува, а също и да пише стихове. Когато е на 12 години, неговият музикален педагог заявява, че няма на какво повече да го научи, поради което жизнерадостното хлапе започва да се учи само, трудейки се върху много тежки упражнения, които самостоятелно си поставя, съсредоточавайки се върху народната музика на родината си.
На 20 години Шопен е завършен композитор и пианист, който печели възхищението и на най-отявлените си съперници. По това време Париж е културната столица на Европа,а и на света, тогава там живеят и творят Росини, Белини, Лист, Балзак, Стендал, Юго, Хайне, Берлиоз... Младият талант решава да се установи именно там, за да продължи реализацията си. Дълго отлага отпътуването си, тъй като има мрачно предчувствие: „Струва ми се, че заминавам, за да умра не там, където съм роден и живял.“ Предчувствието му е напълно основателно. Той никога повече не се завръща в родината си.
„Шопен е пръв измежду всички пианисти в света!“ ~ Менделсон
Концертите, които изнася постигат невероятен успех, но Шопен, въпреки таланта си и признанието, което получава, е невероятно срамежлив и в крайна сметка през целия си живот изнася само около 30 концерта. Осигурява финансовата си стабилност чрез преподаване.
(Portrait of Frédéric Chopin and George Sand, 1838, by Eugène Delacroix)
Скоро обаче нещастието го достига. Музикантът се разболява от туберкулоза. Но пък среща любовта на живота си – Жорж Санд – еманципирана, скандална и много талантлива писателка, – любов, за която са изписани тонове хартия оттогава. Шопен изглежда създаден от самото провидение за нея. Чувствителен, нещастен изгнаник, той страда за Полша, за семейството си, а най-вече за нежната майчина любов. „Бих бил много доволен – казва той, – ако някой пожелае да ме води с каишки.“ А тя желае наистина тъкмо това – да намери в негово лице любовник и син.
Шопен е седем години по-млад от Санд и това й позволява да очаква от него едно синовно, почти детско отношение. Тя вижда младия, слаб, болен, трескав музикант - все непреодолимо привлекателни черти за една болногледачка с майчино сърце. По красота той е равен на Ференц Лист. Андре Мороа го описва: „Строен, среден ръст, с дълги тънки ръце, малки крака, матоворуси коси с кестеняв оттенък; кафяви, по-скоро живи, отколкото тъжни очи; гърбав нос; кротка усмивка; малко приглушен глас, а от цялото му същество нещо така благородно, така неизразимо аристократично“. Всички, които не го познават, го смятат за знатен дворянин в изгнание.
Любовта им продължава цели 14 години. От нея са вдъхновени музикални произведения, които и днес карат света да затаява дъх и да се прекланя пред величието. Когато Шопен се разболява тежко, Санд изоставя писането и не се отделя от леглото му ден и нощ.
Раздялата настъпва, когато писателката публикува романа си „Лукреция Флориани“. Шопен се припознава в един от героите – княз Карол, човек нарцистичен и представен в карикатурен образ. Това силно го наранява и макар да я обича, решава да сложи край на връзката им, обричайки се тежки душевни мъки. Санд продължава с литературната си кариера, но Шопен никога повече не пише музика.
Финалното си пътуване Шопен прави на 17 октомври 1849 г. Тогава е само на 39 години. На погребението му се стичат най-големите творци на Франция, а тялото му е приютено в прочутото гробище Пер Лашез. Сърцето му обаче бива изпратено в любимата му Полша, за която страда през целия си живот.
(Chopin-Delfina Potocka singing for the dying Chopin, 1885)
Изображения: commons.wikimedia.org
