Арменски Коледни миниатюри с Хайгашод АГАСЯН

За сладките арменски изкушения, добрите послания и защо „Jingle Bells” е най-досадната Коледна песен

събота, 05 януари, 2019

Времето очевидно е безкрайно щедро към Хайгашод Агасян – на 28 януари ще навърши 66, но чистото му по детски сърце е сложило красив отпечатък на усмихнатото му лице. А когато Хайго споделя, че като младеж си е мечтал да се потопи до брадичката във вана, пълна с кока-кола (поради тогавашния соц-дефицит), а наоколо да плуват тулумбички, смехът влиза в разговора ни и си остава там до края.

Той е любимият композитор, вдъхнал музикален живот на толкова красиви текстове, превърнали се в песни – „Не остарявай, любов…” (изп. Михаил Белчев), „Добри познати” (изп. Искра Радева и Михаил Белчев), „Посвещение” (изп. Деян Неделчев). Поет, инструменталист, творец с многолики таланти, Хайго е автор на театрална и филмова музика, и стотици забавни песни, покорили сърцата на най-обичната му публика – децата.

За арменските Коледни традиции, празничното настроение в душата и сладките изкушения на масата, споделено от Хайгашод Агасян, специално за Web Stage.

♥ Колко Коледи празнува твоето семейство и по какво арменската Коледа се различава от българската?

Сигурен съм, че много арменци в България и по света празнуват Коледата на бис – два пъти. Армения е първата държава, която през 301 г. приема християнството като религия. Тогава, още по времето на Римската империя, 6-ти януари е честван като ден на Рождението и Кръщението Христово. През годините този ден в християнския календар се променя, Арменската църква обаче, е известна със строгите си канони и никога не променя датата.

По-различни са и постите в арменската традиция – те са по-кратки, но по-строги. Продължават само седмица – от 29 декември до 5 януари и тогава се приготвят традиционните постни сърми, боб. Но най-голямото изкушение за всичките ми български приятели е нашенското анушабур – буквално означава „сладка супа”. Познато е и като ашуре, ама не е това ашуре, дето може да си го купите в магазина. То е като сладка хранителна бомба, арменска виагра направо – в него има розова вода, хранително жито, бадеми, тъмни стафиди, орехи. И всичките ми приятели още от септември почват да ми звънят, и нетърпеливо да подпитват кога ще ги каня на анушабур.

♥ Автор си на музиката на една от вечните български песни „Не остарявай, любов…” (текст Недялко Йорданов). Как един мъж се грижи любовта да не остарява? Твоята рецепта?

Не че остарява любовта, ами по-скоро с времето се преобразява, трансформира. Да, в песните се пее за „вечната” любов, но в битието любовта става привързаност, нещо без което не можеш. Не е вече същата тръпка. Битието убива емоцията, няма го вече оня огън. Можем да си пеем, каквото си искаме за любовта, да я поставяме на пиедестал, да вярваме, че не остарява, но няма да върнем тръпката - любовта е станала по-постна, затова пък се е превърнала в нещо по-трайно – станала е обич.

♥ С какво арменската мусака превъзхожда традиционната българска и музикант мусака готви ли?

Не съм специалист по кухнята и да си призная честно, никога не съм поставял яденето и готвенето на пиедестал. Смятам даже, че яденето напоследък се е превърнало в някаква показна демонстрация, сума ти предавания има по тая част, губене на време и пропускане на толкова други стойностни занимания. Сядането на маса, часовете наред по ресторанти – за мен това е все загубено време, време, в което бих могъл да напиша една нова песен, да речем. Единственото, към което никога не мога да остана безразличен още от детството ми, това е руската салата. Тя ми е любима. За сладките неща пък да не говорим… Те са най-голямото изкушение за мен. Има няколко сладкарски цеха, които направо са ме „осиновили” и ми подслаждат душата - с повод и без повод.

♥ Най-досадната Коледна песен, която до болка е втръснала на всички според теб?

Няма по-дразнещо нещо от английската „Jingle Bells” за мен. И всичките й международни варианти – чувал съм я и с български текст, и с арменски. Аз слушам музиката аналитично и тая песен си има качества, ама английски. А ние си имаме чудни български песни – и за Коледа, и за рождени дни. Защо не пеем тях? Защо пеем „Happy Birthday” например, като си имаме песни като „Честит да бъде този ден” в изпълнение на Мая Нешкова? Ами „Многая лета” изпейте ако щете! Мен тия неща ме потискат, имам голяма съпротива към „рамката”. Прекрасни Коледни песни имаме за малки и големи, затова отказвам да пея „Jingle Bells” .

♥ „Чели на вълка евангелието, а той казал: „Побързайте, че стадото си отива!” – това е една от много арменски поговорки, в които рационалното надвива всичко останало. Това ли е най-характерната черти на арменците?

Тая поговорка не съм я чувал, но ще кажа друга: „От едно и също цвете, змията прави отрова, а пчелата прави мед.” Всички ние сме хора различни, живеем във време, в което трябва да впрегнем всичките си добродетели, да бъдем човеци. Тези светли празници са времето, в което е нужно да погледнем най-напред в себе си и да видим колко добро сме сторили през годината. В това е смисълът на Коледа. Светът върви към лошо. Аз общувам много с децата – и тук, и навсякъде където ходя по света, срещам прекрасни български деца. И не мога да си обясня, какво се случва в живота им, как става така, че повечето от тях се преобразяват във времето, как от добри се превръщат в зли хора… Семейството е толкова важно, възпитанието, училището. Музиката, която пиша е моето послание към децата и младите хора. Това е моята мисия. Да възпитавам доброта в душите им.