„Премахни драмата от живота си, за да успееш!“ – такъв е съветът на Димитър Маринов към неговите български студенти, бъдещи актьори. Актьор и музикант, човек, изпълнен с вяра в себе си и превърнал драматичната си съдба в истински житейски триумф, далеч от България. „Призванието и мисията на моя живот, персонален и професионален, е да зная с какво съм полезен, нужен и помагащ на останалите – какво им давам, а не какво вземам“, споделя Димитър Маринов, който качи родния трибагреник на бляскавата сцена на 91-те награди „Оскар“ и вдигна статуетката за великолепния филм на Питър Фарели „Зелената книга“. Актьорът, който от близо 30 години живее и работи в САЩ, дойде в България, за да сподели своя ценен професионален опит в Академията си за екранни изкуства Screen Acting Academy. Майсторските класове на Димитър Маринов бяха възпрепятствани от Корона пандемията, но зрителите имаха щастието да видят изключителните му превъплъщения в предаването „Като две капки вода“ по NOVA телевизия.
За трудностите като благодатни предизвикателства, за любовта по време на зараза и късмета, спохождащ благородните цели, WebStage покани на своята сцена актьора Димитър Маринов.
(Димитър Маринов, © Диляна Флорентин)
„Всичко прекрасно се оказва заразно, всичко банално се оказва прекрасно“, споделя по повод пандемията авторът на „Горчива луна“, философът и писател Паскал Брюкнер. Вие какво мислите за заразата, която ни сполетя? Как баналното спечели главната роля в живота на всички ни?
Заразата не ни сполетя, а по-скоро ние нея. В такива кризисни моменти, които не се случват за първи път на човечеството, ние вместо да се въоръжим с разум, търпение и разбиране, се паникьосахме – всеки по своему. Та дори и изгубихме доверие към специалисти и експерти. Чувствата за ред, дисциплина и отговорност се замъглиха в криворазбрани конспирации и нехайство. Страхът стана състояние на ежедневието и се изяви в паника. И така стана страшно! А страхът трябва да е само усещане, което разумно да ръководи отговорността и предпазливо да контролира действията ни.
Така, „баналността“ се превърна в прекрасна Суматоха, но за щастие не онази, на Радичков.
Физическото затваряне ще отвори ли умовете ни според вас? Кое е ограничението, което най-много ви тежи в тази непредвидена криза?
Това е доста относително понятие, поради материята си: много е индивидуално и лично. А наистина, физическото затваряне би трябвало да активира умовете ни. И не само умовете, но и мислите и плановете ни за посоките в бъдеще – професионални и лични. Но и най-вече, да събуди и промени отношението ни към другите – близки и непознати.
Ограничението да не мога да проведа Кино Академията си, заради която и дойдох този път в България е тежест, заради невъзможността да изпълня ангажимента си. А поради естеството на моя начин на работа, не мисля все още, че е време да водя класове в интернет. И не на последно място; искаше ми се да ходя на театър и на концерти, за да усетя и да се запозная с постиженията на артистите и с днешните вкусове на аудиторията и професионалната среда у нас. Разбира се, трудно ми е и без личния контакт с близки и приятели.
Как се справя семейството ви, съпругата ви Дженифър и синовете ви Йордан и Михаил, далеч от вас в Щатите? Каква стойност придобива любовта по време на зараза и раздяла?
Семейството ми е наистина добре. Е, разбира се, че ми липсват, а и аз на тях, но те знаят, че татко е на работа. Ние се чуваме редовно и им разказвам за всичко случващо се тук, а и те на мен. Не е за първи път да съм разделен с тях в името на работата ми.
Стойността на любовта, независимо от обстоятелствата, трябва да е непроменлива константа, ако е истинска и вярна. Това обаче, което се случва в критични моменти като моментното положение е, че Любовта е подложена на изпитание. И то не в смисъл, че ще се загуби или не, а как ще се изрази и как ще се проявява. За едни се превръща в тъга и липса, за други добива меланхолично двоумение и дори съмнение... За мен се превръща в гориво за движение, извор на вдъхновение. Тя е чувство, с което пулсирам и тя е дори отговорност – да доказвам и да я браня тази любов. Та тя е смисълът на живота ми! Тя е извор на творчеството и идеите ми, на реализацията ми. Ние цял живот бленуваме, търсим и очакваме тази Любов и когато веднъж я получим, парадокс и безчестие ще е, ако я подложим на непочтени изпитания или субективни съмнения. Всъщност, Любовта е единственото, което остава накрая.., преди да склопим очи.
Минали сте през много житейски изпитания, пътят ви е благодатен сценарий за бъдещ филм. Каква е вашата философия за справяне с трудностите?
Това е въпрос за един милион долара (смее се). То не е философия – то е вяра! Първо трябва да си откровено наясно кой всъщност си - като талант и възможности. Осъзнал потенциала, трябва да си поставиш крайна цел, базирана само и единствено на осъзнатото. И тогава започваш реално да мечтаеш, но не в хаос, а в последователност: следва преодоляване на малките препятствия и успехи, един по един, по пътя към крайната цел. Никога обаче не бива да се губи вярата и то в себе си! Дори когато трябва да правиш непосилни компромиси и големи жертви, то те са оправдани само в името на крайната цел. Обаче (!), тази цел трябва да не е егоистична и единствено удовлетворяваща теб самия, а цел благородна – насочена и предназначена за другите. Призванието и мисията на моя живот, персонален и професионален, е да зная с какво съм полезен, нужен и помагащ на останалите – какво им давам, а не какво вземам. И точно това ме прави щастлив и осмисля творчеството и работата ми. По този начин, за мен трудностите се превръщат в благодатни предизвикателства и ми помагат да надскачам себе си – да се развивам и постигам. В крайна сметка, трудностите си струват, когато знаем къде искаме да стигнем!
Два месеца театрите бяха затворени, филми не се снимаха. Чувствате ли се късметлия, че като актьор имахте сцената на „Като две капки вода“ и кой е образът, който почувствахте най-присърце?
За жалост, реалността е жестока не само за изкуствата днес. Но духът не бива по никакъв начин да затлее и да се обезкуражава, напротив – всичко ще мине.
Не бих казал „късметлия“, по-скоро, а и го вярвам, че в зависимост от обстоятелства и решенията, които съм взимал до момента, съдбата се подрежда в тази добра посока. А и моят мениджър Павлина Величкова до голяма степен помага и ме насочва във вземането на доста от професионалните ми решения за България. В живота на твореца трябва да има поне един такъв човек, на който да вярваме, за да не се загубим в суетата и егото си (нека сме откровени, всеки актьор има суета и его и то в изобилие) (смее се). Аз вярвам, че актьорската съдба и път до голяма степен се предопределят от самите нас. И ако се случи да се окажем „късметлии“, то не е съвсем случайно. Но и благодаря на Маги Халваджиян за смелата покана и професионалното му отношение, заедно с респекта и уважението, с които ме обгради.
Няколко бяха образите, които не само ме докоснаха творчески, но и много лично: нашата легенда Емил Димитров, романтикът Ленард Коен и великият Борис Христов. Мисля че бе доста явно на сцената как и по какъв начин тези образи ме преобърнаха и тласнаха в други измерения и емоционално, и духовно.
Вашето предчувствие за живота, който предстои на човечеството след пандемията Корона?
Без съмнение човечеството ще навлезе в нова ера – ще се прероди и ще се преоткрие. Не ме е страх, но се опасявам, че много от социалните и икономически норми ще се компрометират и това ще доведе до изолация и недоверие между хората. Дано не съм прав! Но от друга страна вярвам, че духът и съзнанието на хората ще създаде нови модели на взаимоотношения и обноски. Ще има трусове и трудности поради редица промени и дори лишения, но това пък би дало повод за преобръщане на закърнялото мислене към новаторство и преоткриване. Ще ми се да се освободим от крайната зависимост, така наложена. Да станем по инициативни един към друг, не само за себе си. И тогава, бидейки по-самостоятелни и смело действащи, ще избираме взаимоотношения, които са полезни един на друг, а не задължителни. И най-накрая, вярвам в доброто на човеците, та дори и да има лошота тук – там. Нека тази лошота да я преодоляваме с благородство, чрез образоване, респект и разбирателство, а не с неприязън и жлъч. Оптимист съм, определено!
Интервю на Мария Тонева
Научете повече на: Actor | DimiterMarinov.com и Screen Acting Academy
Снимка (заглавна): Енчо Найденов
