Тодор Колев, бащата ~ назаем от автобиографичната книга на големия наш актьор „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание грешного Тодора“ (Изд. „Слънце“).
Тодор Колев (1939 ~ 2013)
Тодор Колев ♥ Бащата
Аз съм човек, който би трябвало да избягва да говори за децата си, тъй като се чувствам виновен като баща. Аз съм причина Албена да не изпита радостта и спокойствието на семейството - дълго време живя без мен. И към Сашко не съм бил добър баща в истинския смисъл на думата, защото през неговото детство съм работил толкова, че наистина не зная какво той си спомня за мен. Идвал е на няколко спектакъла, на два-три концерта и може би в детското му съзнание са останали откъслечни спомени за сцена, прожектори и един човек, който прилича на баща му. Затова сега, след изминалите години, не мога да заявя смело като Едит Пиаф в нейната песен „Не съжалявам за нищо“. Съжалявам, че не можах да бъда пред децата си бащата, от когото те са имали нужда. Гузен съм и пред голямата си дъщеря и пред сина си - твърде много бях зает, твърде много бях извън къщи. Не бях бащата на семейството, а „татко се върна и кога пак заминава - сигурно утре“.
Има и нещо, заради което никак не се харесвам, дори тайно дълбоко в себе си се ненавиждам и презирам - не само че не искам да показвам чувствата си, а и не мога. Единственото, което мога е да не ги разкривам, да ги тая дълбоко в себе си. А много съм ги обичал - и Албена, и Александър. Но най-дълго и редовно съм бил в детството на Анриет, дъщерята на Данчето. Когато се оженихме Анриет беше петгодишна, а замина да учи в чужбина на 20 години - петнайсет години тя е била непрекъснато с мен.
Никога не съм посягал на децата си, освен със строгия тон, който съм си налагал. Понякога съм повишавал глас, за да има ред и възпитание. Но винаги съм обичал и уважавал и трите си деца, макар че едното не беше мое. И все пак ми се струва, че на Анриет съм дал най-много, понеже знаех какво е да си без баща и заради угризението, че и аз имам дете, което съм поизоставил. Въпреки че Албена идваше редовно вкъщи и стоеше колкото си поиска. Но не беше същото. Горд съм, че и двете ми дъщери се оправят в живота. Когато Албена избра да става актриса, нямах сили да кажа не. Умишлено не участвах в подготовката й за ВИТИЗ, освен с няколко дребни съвета. След завършването тя бе разпределена в Сливен, после отиде в Благоевград, след което я назначиха в театър „Сълза и смях“. Дори една година бе номинирана за театралната награда „Аскеер“, игра в Народния театър в постановка на Сашо Морфов. Но не стигна само дотук, а започна паралелно да работи в областта на рекламата. Анриет завърши в Белгия вътрешна архитектура първа по успех. В момента практикува в едно от бюрата на един от най-големите световни архитекти - французина Жан Новел. В края на април 99-а, тя доведе в България него и друг известен американски архитект Франк Гери, върхът на сладоледа между архитектите. Те присъстваха на откриването в София на магазин за дизайнерски уникати. И бях много поласкан, защото както винаги, тя ме представи като свой баща. Единствената ми грижа е Александър с неговата слабост към музиката. Той също започна да следва архитектура, но бързо се отказа, разбра, че не е за него. Сега живее при сестра си Анриет и учи ударни инструменти.
Избрано от: „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание грешного Тодора“, Тодор Колев, Гергана Михайлова, изд. „Слънце“, 2013 г.
Снимка: Тодор Колев (1939 - 2013), imdb.com
