„Добрият човек - казвал Платон - е едничкият истински музикант, защото създава съвършена хармония и то не с лира или друг инструмент, а с целокупността на своя живот.“ ~ Георги ТОМАЛЕВСКИ, „Слънце след буря“
(Musicians, 1623, by Dirck Hals)
Силата на музикалното въздействие
Споменахме, че в порядъка на света има нещо, което можем да наречем музикалност. Тоя порядък дава на всяка деятелност хармоничен вид. Музиката, в най-широкия смисъл на думата, не е израз само на идеи чрез тонове, но тя е най-дълбоката и най-първичната форма на хармонията, която срещаме в живота. Древните са считали музиката като най-ярко отражение на съществуващия в живота ритъм. Те са искали да я определят едва ли не като познание за реда на всичко съществуващо - наука за хармоничните отношения във вселената. Началата, върху които почива музиката, са неизменни. Те са закони,, които съществуват в естеството на всички неща н които най-ярко усещаме чрез токовете. Човек може и трябва да се научи да живее музикално. Без тоя елемент, животът, както на отделния човек, така и на обществото, е нечовешки, лишен от всичко онова, което го прави привлекателен и достоен.
Спомням си, че бях прочел следната правдива характеристика за народите, които обичат или не обичат музиката:
Историкът Поливи, чиято точност е призната, разказва, че от всичките аркадийски народи, тия които били незапознати с музиката, били смятани за най-жестоки. Той смело отдава тяхната жестокост и назадничавост на туй, че те не били запознати с това изкуство. Той напада силно един от първенците на тоя народ, който се осмелил да каже, че музиката била въведена между хората, само за да, ги обайва и развращава чрез особено вълшебство, като му.противопоставя за пример останалите аркадийци, които; след като получили от своите законодатели уредби, годни да им вдъхват обич към музиката, се отличавали с кротките си нрави и голяма набожност. Той рисува най-ласкателната картина на празниците, когато аркадийската младеж, още от детинство приучена към това, е пяла религиозни химни в чест на боговете на отечествените юнаци и добавя: „Аз върша всичко това, за да накарам кинетите да обикнат музиката и да се заемат за изкуствата, които очовечават народите. Това е едничкото средство, с което те биха могли да се откажат от своята жестокост.“
Платон, дълго време преди това, признавал непобедимото влияние на музиката върху формата на управлението. Той не се побоял да каже, че при всяка промяна в изкуството, се явява и съответната промяна в държавното устройство. Добрият човек - казвал Платон - е едничкият истински музикант, защото създава съвършена хармония и то не с лира или друг инструмент, а с целокупността на своя живот.“
Именит французин пише следното: „Още от незапомнени времена китайците са имали същите възгледи върху нравствената сила на музиката, както и гърците. Прочутият Конг Це, когото първите мисионери, в стремежа си да полатинчат всичко, са нарекли Конфуциус - тоя Сократ на Китай, след като изучил основно музиката (както е направил и Сократ) е намерил в нея най-сигурното средство да преобрази обществените нрави и коренно да ги обнови. И той е мислил за музиката това, което Платон изразява няколко века след него, че музиката трябва да се счита като първа съставна част на възпитанието и че нейната липса и упадък е най-сигурен белег за упадъка на царствата.
Конг-Це е бил запознат също с музиката к познавал дълбоко науките. В книгата Лам-Ю се казва, че философът веднъж свирил на кинг. Някакъв селянин, който минавал край вратата му се спрял да го послуша и развълнуван от хармонията що издавали звучните трепети на инструмента, извикал: „О, с какви велики работи трябва да е заета душата на тогова, който може да свири така!“
Прочутият китайски историк Пан-Ку твърди, че всички учения на свещените книги доказвали необходимостта от музикална наука, която поетите наричат ек на мъдростта, господарка и майка на добродетелите. Писателите от всички векове й отдават мощта да вдъхва любов към добродетелите и да ги приучава да изпълняват своите длъжности. Искате ли - казва той - да узнаете, дали едно царство се добре управлява и дали нравите на неговите обитатели са добри или лоши, изпитвайте, каква е музиката, що се свири там.
Казано е: Вред, дето срещнете мъдра мисъл, изразена чрез музикални думи, или когато в думите има мелодия и истински ритъм, там има и нещо дълбоко и добро в самите думи.
Индуският писател Джинараджадаса казва, че музиката по един непонятен начин разкрива това, което сме ние самите. Тя е един синтез на възвишени неща, които не могат да се определят, но който синтез зависи твърде много от нашата нравствена природа. Слушателите на музиката се познават по това, как я възприемат, а изпълнителите - как я изпълняват. Има хора, които могат, благодарение на музикалната си дарба, да станат забележителни изпълнители, но те винаги ще изразяват своята вътрешна природа. Ако са груби, прости и непрефинени духовно, музиката, която ни дават, веднага ще покаже това. Един ден, когато ще имаме идеални оркестри и идеални слушатели и самото вещество на стените ще ни предава по особен начин музиката, това, което считаме за мъртво вещество, ще ни накара да чуем неговата музика. Навсякъде - в метала, в дървото е скрита музика, която ще прибави един нов елемент и едно ново, непознато качество на тона. Тогава ще ни стане ясно, какво е искал да каже Карлейл с думите: „Музиката е един вид неизговоримо слово, което ни води към границите на безкрайното и понякога ни дава възможност да надзърнем в него.“
Нали всеки от нас, когато слуша истинска музика, усеща, че нейният ритъм и хармония организират собствените му мисли, чувства и творческа воля? Къде на друго място, освен във величието на една симфония, ние се убеждаваме в съществуването на онова, в което не могат да ни убедят думите? Музиката е единствената стихия, която ни подсказва съществуването на Твореца.
От: „Слънце след буря“ (Есета), Георги Томалевски, изд. „Житно зърно“, 1946 г.
Картина: Musicians, 1623, by Dirck Hals;
