Банкери, консултанти, амбициозни служители в началото на професионалния път, но и студенти все повече работят през нощта. При това се оказва, че това не е действителна необходимост, а нещо като ритуал за доказване – и то много опасен.
(Снимка: Dimitri Otis /Getty Images)
Последният във фирмата след приключване на работния ден: В някои браншове наваксването със задачите през нощта е един вид опит за доказване
Типична сцена, повтаряща се ежедневно: 17 часа е. Докато останалите колеги вече се сбогуват и напускат работното място, от ъгъла се задава шефът с настоятелна молба. Екселската таблица трябва да се провери за грешки, очаква се важен имейл отвъд океана или презентацията за следващия ден се нуждае от последно шлифоване.
В повечето случаи не успяваме да се справим с тези допълнителни задачи в ранните вечерни часове. Докато излезем от офиса, е станало късно, осем часа, а може би дори десет. Докато ние пътуваме за дома, колегите или дремят в удобната си всекидневна след като вече са си пийнали, или се отправят към леглото.
Към това обаче се прибавя още нещо. Банкери и консултанти съобщават за работен ден, в рамките на който през определени периоди работят допълнително през нощта, а през останалото време трябва да са готови да се явят на работа, ако ги повикат. Инвестиционният банкер Браян ДеЧезаре описва хрониките на един работен ден.
„Един часа: Установявам нередност във фолио 1. Цените на акциите бяха актуализирани, но не и тук. Време е за проверка на всичко. Два часа: Прегледахме всяка страница за грешки. Време е за отпечатване на материалите. Два и петнайсет: В принтерите заседна хартия, няма и тонер. От 2.15 до три часа: Трябва да заредя тонер и да поправя принтерите."
Готовност за отказ от личен живот
„Четири часа: Прибирам се вкъщи да поспя. В шест отново трябва да ставам и да подготвя презентацията за първия партньор. Шест сутринта: Успах се. Партньор №1 вече е буден, изпратил е 3 гласови съобщения на телефона ми и пита, защо още не съм изпратил презентацията на клиента." Това е ужасяващият протокол на един инвестиционен банкер и той вероятно не е частен случай.
"Allnighter" (от англ.: работещи по цяла нощ) се нарича този вид нощна смяна в англосаксонското пространство. Тя обаче няма нищо общо с класическата нощна смяна, а е режим „24 часа на ден 7 дни в седмицата". И този феномен се наблюдава не само в тези държави.
Бившият банкер Райнер Вос разказва в документалната поредица „Господар на Вселената" как в началото на своята кариера е работил допълнително дълго нощем. „Заспиваш в два на бюрото и в пет те събужда чистачката. И всичко започва отначало." По-нататък в кариерата си от 280 работни дни в годината 140 не е прекарвал у дома. „Трябва да сте готови да се откажете от живота си."
Не само работещи, но и студенти, когато трябва да се подготвят за важни изпити, превръщат нощта в ден. Учени от университета Сейнт Лорънс в Ню Йорк са установили, че през последния семестър на 60% от студентите им се е наложило да учат през нощта минимум веднъж.
По време на сесия някои студентски общежития са ярко осветени нощем – студентите се опитват да „набият" учебния материал в краткосрочната си памет.
Булимийно учене се нарича това: да се натъпчеш със знание и след това по команда да го изплюеш. Ефектът е краткотраен, по-голяма част от наученото се изпарява след изпита. Нощната смяна може да доведе до краткосрочно повишаване на ефективността, но в дългосрочен план засегнатите плащат висока цена за своето „бъхтене".
Дяволски кръговрат
Според проучване на Калифорнийския университет недостатъчното количество сън повишава опасността от нарушения на паметта. Както е известно сънят помага за затвърждаване на нашите знания и опит. Който не се е наспал, е разсеян и допуска повече грешки.
В дългосрочен аспект това е контрапродуктивно. Специалистът по проучване на съня проф. Томас Пенцел от Берлинския университет Charité отговаря на питане: „Да работите по цели нощи, без след това през деня да си отспивате, е недопустимо. За да функционира, човешкият организъм се нуждае от смяната на сън с будно състояние. Ако се наруши смяната или дори само подредбата на времето за сън и бодърстване спрямо вътрешния часовник, ефективността спада."
Изследователи от Харвард наскоро са обърнали внимание и на други странични ефекти: „краткотрайна еуфория". Когато човек не спи една нощ, се стимулира мезолимбичната система в мозъка. Този ареал на мозъка, наричан още „положителна система за възнаграждение", отделя допамин. Работещият отначало е мотивиран и в добро настроение.
Но мотивационният подтик е измамен. Защото отделеният допамин предизвиква пристрастяване и импулсивно поведение. Той е като наркотик – човек иска повече и повече. Така регионите в мозъка, които отговарят за планиране и взимане на решения, започват да изключват. Резултатът: Работещият е по-склонен да поема рискове и става избухлив. Един дяволски кръговрат.
През 2013 случаят с практикант от Германия предизвика сензация. 21-годишният мъж, който в продължение на цели нощи работел допълнително в инвестиционна банка в Лондон, се срива в жилището си на пода и умира. Трагичната смърт стана повод за дебати относно трудовата култура. 120 работни часа седмично не са рядкост в Лондон.
Последици от нарастващото напрежение на работното място
Трудовото законодателство в Германия например предвижда максимум 60 работни часа на седмица. Тепърва израстващи в кариерата кадри и ръководители на отдели обаче са готови доброволно да работят над законово регламентирания максимум. Те си внушават, че трябва да работят като машини – без почивка, непрекъснато на разположение.
В своята книга „24/7" американският историк Джонатан Клари пише, че средностатистическите възрастни американци днес спят само шест часа и половина в денонощие. При предишното поколение броят на часовете сън е осем, а в началото на 20-ти век, по време на Втората индустриална революция, когато работниците работят на разценка и във фабриките от поточните линии за производство излизат първите автомобили, времето, отделяно за сън, е дори 10 часа.
Логично би било да приемем, че с навлизане на автоматизацията и електрифицирането в производствения процес продуктивността се увеличава, а работата, която трябва да бъде свършена, намалява. Оказва се обаче, че със забързване на работното ежедневие се налага да извършваме все повече задачи за по-кратко време. А модерните комуникационни технологии като електронната поща засилват остротата на този проблем.
Впрочем вече има концерни, които поставят ограничения за достъп до служебната електронна поща след приключване на работния ден или пък въвеждат автоматично изтриване на постъпилата кореспонденция по време на отпуск на служителите. Въпреки това натоварването на работното място непрекъснато нараства. Човек вече почти не може да се абстрахира от трудовите ангажименти по време на почивка, границите между времето, прекарвано в работа и у дома в почивка, се размиват все повече и повече. Превръщайки нощта в ден, се опитваме чрез нечовешки усилия на волята да свършим възложената за определен период работа.
Но какъв е подтикът, мотивацията да надхитриш собствената си необходимост от сън? Дали това е символ на социален статус, борба за признание според мотото „Кой остава най-дълго в офиса"? Андре Спайсър е професор по поведение на организацията в Градския университет в Лондон и се е занимавал много с въпроса за груповата динамика в работното ежедневие.
Подобно на естествен подбор
В разговор Спайсър споделя: „Допреди известно време понятието „Allnighter" се използваше само за малки групи хора от дадена професия. С настъпване на „обществото 24/7" обаче, в което всеки трябва да е на разположение за всичко, това понятие се наложи като нещо нормално в много сектори на икономиката."
Спайсър определя нощния труд като ритуал по собствена инициатива, на който се посвещават предимно млади банкери, преди да успеят да станат част от „ядрото". „Основна ценност в сектори като инвестиционното банкиране е конкуренцията. Доказвайки своята способност да устои на теста за издържливост като напр. полага допълнителен труд в продължение на дълги нощи, човек демонстрира, че е най-силният в групата", обяснява Спайсър. Това е един вид естествен подбор. Само най-издържливите успяват да се изкачат до последното стъпало на стълбата на успеха.
Работещите денем и нощем се самоопределят чрез тези адски тестове за издържливост – изграждат своя собствена идентичност. „40 часа работа си е направо смешно, аз работя 100 часа." Колкото по-дълго работим, толкова по-важни сме – това е аргументацията. Дали обаче по този начин човек е достатъчно продуктивен, е въпрос от второстепенно значение. Изтезанието се превръща в мания. „Allnighter"-ите обаче всъщност са безогледни експлоататори на собствения си организъм. Защото системната липса на сън крие риск за здравето.
Източник: welt.de
