Рюдигер Грубе, син на селянин, занимаващ се с производство на плодове, започва кариерата си като ученик в самолетостроенето. Днес той е шеф на Германските железници. Но може ли всеки да се изкачи до върха? Нови проучвания оспорват тази възможност.
Наполовина дете, наполовина шеф на концерн: Когато обноските, средата и финансовото състояние са подходящи, издигането в посока нагоре е много по-лесно
Известността на родителите не трябва да пречи на собствената ти кариера. Тристан - осиновеният син на Томас Готшалк - на 24 години открива работа, за която много хора биха си скъсали задника. Той рекламира германския футбол. И то не къде да е, а в Ню Йорк.
Работи в центъра на Манхатън, на 21-вия етаж на небостъргач на Лексингтън Авеню. Там от 1 година насам ФК Байерн има офис. Водещ на празничното откриване с дейци, спонсори и спортисти от цял свят всъщност е един верен фен – модераторът, превърнал се в икона – Томас Готшалк.
В началото Тристан започва работа като асистент на управителя на новия клон, което не е никак лошо. Ако върши работата си добре, наследникът на Готшалк може да получи добри препоръки и да започне собствена доходоносна кариера.
При Рюдигер Грубе подобни предпоставки не са налице, когато започва кариерата си като самолетостроител. Като дете на обикновени родители той не разполага нито с необходимите финансови средства, нито има подходящите връзки или културната среда, които за много мениджъри от неговото поколение са нещо обичайно още от детската люлка. Въпреки това Грубе успява да се издигне до председател на управителния съвет на Германските железници.
„Произхождам от обикновено семейство, затова за мен успехът не дойде от нищото. Повечето от нещата, които за мениджърите с добър произход се разбират от само себе си, аз трябваше да усвоя с много труд", казва Грубе.
Като малък искал да стане пилот. Когато обаче леля му научила за това негово желание, тя се изсмяла: Никога нямал да го постигне, та нали за това трябвало да издържи матурите. „Точно това изречение за мен е стимул и до днес. Опитът ме научи, че на младите трябва да се дава шанс, независимо от потеклото им".
Става въпрос за справедливост
Всеки ли обаче може да се изкачи по стълбата на успеха? И дали Грубе е изключение, а Готшалк младши правило? Учените все още спорят, дали гените или средата са определящи за успеха в живота.
Актуални изследвания показват, че влиянието на средата – семейството, съседите, приятелите – върху по-нататъшния път в живота до момента е подценявано систематично. Докато талантът, умът и старанието играят по-малка роля, отколкото се предполагаше.
Финансовото положение, връзките и името могат да имат много голяма тежест.
Темата засяга моралните устои на обществото. Става въпрос за справедливост, за това, дали въобще е възможна равнопоставеност на шансовете. Също и за основния принцип на демократичния Запад, който прокламира, че всеки може да се издигне от мияч на чинии до милионер или от дете на безработни родители до председател на управителния съвет.
Човек не става част от елита, той е елитът
Именно това е стимулът, който кара армията от т.нар. родители-хеликоптери, да правят всичко и да изискват ежедневно най-доброто от своите деца под претекст, че трябва да им дадат най-доброто. Дали усилията си заслужават, често е неясно.
Цифрите говорят сами за себе си. От десетилетия насам 4 от 5 топ-мениджъри в Германия произхождат от онези елитни кръгове, представляващи 3,5% на населението, разкрива Михаел Хартман – изследовател на елита. До известна степен издигането в социалната йерархия е почти невъзможно, казва професорът по социология, който до края на 2014 е преподавател в ТУ Дармщат.
„Като дете на работници, при наличие на талант и усърдие, понякога човек може да влезе в по-високите кръгове на обществото и да стане адвокат или лекар. Това, което обаче е рядкост, е издигането до най-високите социални кръгове на икономиката, ако не си част от тях още от раждането си."
С други думи: Човек не става част от елита, той е елитът.
Въпрос на пари
Понятието има и друга страна: В спорта и науката, в медиите и културата безспорно талантът и уменията са решаващи за изкачването до ръководни позиции.
Съсредоточавайки се обаче върху икономически най-атрактивните области – светът на концерните и висшите финанси – принадлежността към най-елитните кръгове и през 2015 (с някои съвсем малки изключения) очевидно е най-вече въпрос на пари и семейно потекло.
Впрочем това прилича повече на феодализъм, отколкото на модерно и отворено общество.
Значително ограничени шансове за издигане
В Германия подрастващите от необразовани семейства са изправени пред огромни препятствия. Проучване показва, че само 29% от децата на родители с основно образование посещават гимназия, докато наследниците на родители със завършено средно образование успяват да завършат с до 77% успеваемост. Доклад на германското правителство сочи, че през последните години шансовете за успехи в професионален план най-вече за представителите с ниски доходи значително са намалели.
Същите са резултатите и от т.нар. IGLU-проучване, което изследва разбирането при четене сред четвъртокласници в международен мащаб. Фактът, че дори при висок процент на интелигентност децата от по-долните социални кръгове по-рядко и с много повече усилия достигат до гимназиално образование от своите връстници от по-заможни семейства, е основен проблем за равнопоставеността в образованието.
Заможните родители възпитават заможни деца
Актуални проучвания изказват съмнения, че би имало особена полза, ако в образованието цари повече равнопоставеност на шансовете. Това вероятно би довело до повече мобилност от ниските социални кръгове към средната класа. Пътят до елитните кръгове обаче ще си остане пак така каменист.
Същинският елит, отбелязва Хартман, изобщо не изпраща децата си в скъпи училища, а в държавни. Това също доказва, че едно добро общо образование по правило е необходимо условие за изкачване по стълбичката нагоре, далеч обаче не е достатъчно.
Така наскоро група икономисти от Ирландия, САЩ и Швеция проучва материалното състояние на повече от 2000 осиновени деца, на техните истински родители и на осиновителите им и открива: Финансовият успех в живота играе много по-голяма роля върху оформяне на актуалната среда на живот, отколкото биологичното наследство.
Или малко пресилено формулирано: Богатите родители възпитават богати деца, независимо дали това са техните родни или осиновени деца.
Влиянието на гените се надценява
За изследването си учени от няколко университета използват две единствени по рода си в цял свят бази данни: шведската база данни за осиновяване и националния регистър на финансовото състояние на страната, която съдържа детайлна информация за доходите на всички жители.
Проучването обхваща осиновени деца, родени в периода 1950-1970, които към момента на провеждане на проучването все още не са встъпили в наследство.
Оказва се, че актуалното финансово състояние на осиновените деца зависи два пъти повече от богатството на техните осиновители, отколкото на истинските им родители. Влиянието на гените досега беше надценявано, е заключението на учените.
Децата от по-заможни семейства са натрупали своето състояние не основно поради това, че са по-талантливи или по-даровити. Влиянието на средата играе „основна роля" за постигане на финансовия успех, докато биологичните фактори са много по-маловажни.
Стартов капитал в правилния момент
По-заможните родители по правило имат по-висок образователен ценз, показват на децата си по-добри възможности за инвестиция, още в ранна възраст ги научават как да спестяват.
Отношенията и контактите също може да окажат влияние. А може би някои родители просто осигуряват стартовия капитал в правилния момент, тъй като всякакъв вид наследство е изключено от проучването, но не и средствата, предоставени от родителите по тяхно собствено желание.
„Само по себе си осиновяването не повишава интелигентността", коментира резултатите психологът Щерн. Проучването обаче показва, че в среда с повече насърчване наличният генетичен потенциал може да бъде използван максимално.
За родителите това означава: Дори да не можете да „избутате" детето си до икономическия елит на страната, защото Вие самите не принадлежите към него, бихте могли чрез създаване на подходящи условия на живот да извлечете максимума от вродения му потенциал.
Възход след промяна на средата
Колко важна е ежедневната среда за успеха на децата показва второ проучване. Икономисти от Университета Харвард са изследвали данните на повече от 5 млн. американци, които като деца са се преместили със своите родители.
Когато преместването е в регион с по-заможни съседи, собственият доход през по-късните години от живота значително нараства. Колкото по-малки са децата при преместването, толкова по-добре за тях.
Така например момче от бедно семейство в Бронкс или от проблемните квартали на Лос Анджелис в по-късните години от живота си печели средно с 35% по-малко от свой беден връстник, израснал в по-добра среда. И причините за това са многообразни.
В добри региони (квартали) за живеене, които насърчават социалната мобилност, в рамките на национално сравнително проучване учениците постигат резултати над средните. Има по-малко самотни родители, повече ангажираност в църковни и обществени мероприятия. А богатите, семействата от средната класа и хората с по-ниски доходи контактуват повече помежду си, отколкото на други места.
Качеството на образованието определя местоживеенето
Възможността за изкачване нагоре е основно обещание на американското общество.
Не на последно място успехът на Америка се дължи и на меритократичния принцип, според който всяко усилие си струва, защото шансовете на всички хора са еднакви. Идеалът обаче поддава: Стотици хиляди семейства от поколения насам са заседнали в безизходицата на най-долните класи. Доходите силно се разминават.
В Германия също все повече родители съобразяват местоживеенето си с качеството на образованието. Те дори използват различни трикове, за да избягнат т.нар. проблемни училища и да запишат децата си в добро училище, пък било то и в по-отдалечен квартал. Други пък избират някое от многото частни училища с всевъзможни специални оферти – от обучение в малки групи до релаксиращ масаж. Повече от 1000 евро на месец обаче може да струва посещението в такова училище, а таксите за частен университет пък са още по-високи.
Неписаните закони на елита
Хартман посочва, че от двата смятани за най-престижни института European Business School и WHU Otto Beisheim School of Management общо двама абсулвенти досега са успели да достигнат до висшето ръководство на 100-те най-големи фирми в Германия.
По-малко известни университети биха се справили също толкова добре и дори по-добре. Защото освен образованието за по-нататъшния успех от значение е и следният факт: Между деца от различни социални среди царят много повече различия от степента на образованост на техните родители. За да достигнеш най-висшите етажи на икономиката трябва най-вече да познаваш и следваш неписаните закони на елита, убедени са социолозите.
В тази връзка от значение е както отличната обща култура, така и суверенното поведение с оглед по-лесно справяне със собствените недостатъци. Това социолозите наричат „хабитус" (обноски, социално поведение) – нещо, на което човек трудно се научава, тъй като е вплетено в начина на живот.
Семейната среда има огромно значение
Повечето родители по света искат да предложат възможно най-добри стартови възможности на децата си. И към това спада не само посещаването на часовете, а и театрални изяви, списване на училищния вестник или говорител на класа.
Така децата се научават на самоувереност и как да разговарят с по-високопоставени от тях в йерархията. Няма особена полза обаче от това децата да бъдат насилвани да взимат участие в подобни дейности. По-добре е да им бъде даден шанс сами да избират, което насърчава тяхната самостоятелност. Именно това е един от факторите за успех.
Еднаква тежест за бъдещия успех в живота имат характера, съответните талантите и семейната среда. Роднините, приятелите и съседите имат отношение към това какво ще стане от децата. Това е известно и на осиновителите. Те съвсем целенасочено решават, дали да осиновят сирачета или деца от трудни семейства, за да им осигурят по-добро бъдеще. Това важи за бившия канцлер Герхард Шрьодер и съпругата му Дорис, които осиновиха 2 деца от Русия, както и за американските актьори Брад Пит и Анджелина Джоли и за певицата Мадона.
Отношение към парите и известността
Модераторът Томас Готшалк и съпругата му Теа имат двама сина – един природен и един осиновен. Отношението към парите и известните личности двете деца тренират от най-ранна възраст, тъй като в семейната вила в Малибу не рядко гости са холивудски актьори. Въпреки контактите с тях момчетата са стъпили здраво на земята.
„Никога не съм демонстрирал пред децата си, че парите не стигат и въпреки това те са си изградили много разумно отношение към тях. Гордея се и с двамата и думите им говорят достатъчно за тях самите: Не ни трябват твоите пари! Но защо? Нали все пак в известна степен вече сте се възползвали от световната известност и контактите на баща си – отговарям аз".
Източник: www.welt.de
Снимка: dev27.n24.code-b-development.com
