Украшение и изкушение ♠ Възходът на чокъра

В търсене на дързост и красиви откровения, МЕТАНОА вече ви запозна със своята великолепна Черна роза и опияняващия букет на любовта и виното. Днес към тази ярка комбинация от Червено и Черно се присъединява още едно голямо изкушение – чокърът с Черен диамант. МЕТАНОА прави любопитен исторически прочит на знаменитото колие, покорило аристократичния и артистичен свят, и разказва една легенда за страстта, която живее във времето.

Деликатност, бунт, страст и контрол. Едно украшение разполага с исторически доказателства за влиянието, което е притежавало в миналото, и което процъфтява в нашата нова епоха. Чокър не звучи много романтично, но това не е и нужно. Защото английската дума choke е твърде широка, за да върже простата романтика на фльонга около врата. От обгръщам до задушавам, се простира значението на глагола, родил тази особена форма украшение за шия. И докато в самото начало ставало дума за истинска животинска кожа, подплатена с коприна, времето културно трансформирало този дързък аксесоар и го превърнал в семпла нежна панделка. Е, висулката на нея често била скъпоценна.

От няколко века чокърът страстно обгръща вратовете на дамите и се е превърнал в символ на деликатния танц между невинността и могъществото. Независимо дали било носено от египтяни, шумери или членовете на западно-африканските племена, украшението винаги е имало конкретна мисия. В древността повечето бижута притежавали силата на амулети, които пазели от зли сили и закриляли своя собственик. Хората изключително мъдро избирали да украсят и защитят определени важни части от своите тела – като главата, гърлото, китките, глезените и гърдите, вярвайки, че тези тотеми и накити притежават магична сила. Когато през XV - XVI век най-великите държави на Стария континент колонизирали новооткритите земи в Америка, Азия и Африка, някогашните амулети на местните индианци например, изработени от връв с птича кост, която предпазвала гърлото, престанали да играят традиционната си бойна и защитна роля.

Ние не знаем как се е осъществил Ренесансът на чокъра в онези далечни времена, но по-заможните дами, които можели да си позволят бижута, го превърнали в изтънчено и показно украшение. За разлика от тежките огърлици, той имал безспорното предимство да стои семпло и достойно на врата на своята дама без да се конкурира с останалите й бижута. Най-известният портрет на Ан Болейн, втората съпруга на краля на Англия Хенри VIII, представя точно тази деликатна класа на чокъра. Великолепното бижу на кралицата било изработено от перли и златен инициал с буквата B.

В онази размирна епоха, чокърът напомнял за древния си произход и онагледявал опасността от това да живееш в интересни времена. По време на Френската революция, жените връзвали червени панделките около вратовете си в мълчалива почит към онези, загубили живота си на гилотината.

Но семантиката на чокъра бързо еволюирала. Не след дълго, черната панделка около врата станала запазен символ на куртизанките - положение дръзко изобразено от Едуард Мане в красивата картина „Olympia”.

Друг велик художник, Едгар Дега, рисува в пастелни цветове прочутите си балерини, чиито грациозни вратове са украсени със същия моден аксесоар - с потрепващи като криле краища.

Възходът на чокъра продължил с пълна сила във времето. В края на XIX век той станал отличителен белег за елитно положение в обществото. През миналото столетие обаче, бил наречен „кучешки нашийник”, но това е твърде непочтено за нашийник, често инкрустиран с перли, диаманти, дантела и кадифе, нали?

През 1944-та, чокърът отново съживил позабравената си слава, благодарение на авторитетното списание „Life magazine”. Миналата година, той беше избран за модно колие на годината.

Защитен амулет, кралско украшение, символ на революционни настроения и политически каузи, артистичен атрибут, униформа за куртизанки, бижу за елитни дами, кучешка каишка с драгоценни камъни – както и да наречем чокъра, той има своята мисия в модната история, която е жива и днес.

Anne Boleyn, Copy of a portrait painted c. 1534, National Portrait Gallery, London