За думите, родени в мълчание. Как общуват те с душата на поета и намират път към сърцата ни? Борис Христов умее да изразява на хартия безплътните слова на времето. Четиристишия за болката, пишещите хора, книгите, Словото, Смисъла... Най-мълчаливият автор на нашето съвремие, реди своите лаконични мисли в двуезичното издание на тази "Книга на мълчанието".
Напразни опити на Словото да събере
човечеството на една трапеза...
Изричано в безреда от безбройните амвони,
докато стигне до Сърцето се превръща в говор.
***
Някога думите имали сила на бивник и можели
само с докосване да убият човек.
Но построени в стада върху белия лист,
придобили способност да изтребват цели народи.
***
Болката! – тя е най-щастливият обитател на тялото,
защото и е дадено правото, както това на ключаря,
да се движи свободно по всички килии
на неговия затвор.
The Pain! – It is the happiest inhabitant of the body,
because it is given the right, that of a turnkey,
to wander free in all the cells of its prison.
***
Забравен лист хартия, останал в книгата
от друго време. Човекът не написал върху нея нищо...
И аз сега върху мълчанието му размислям.
A forgotten sheet of paper, left in the book
from another time. Man had written on it nothing...
And now I ponder his silence.
***
Пишеш ти, но книгата не е по-важна от това –
да срещнеш на земята своят Камък, да го обикнеш до живот...
И някой ден като стоножка да се настаниш под него.
You write, but the book is not more important
than that – to meet on the earth your Stone and to bond with it
for life... And one day like a centipede to settle under it.
***
Покой за книгите, които мрат докато техните създатели
са още живи... Насилени веднъж – останали без чест,
за тях е по-добре завинаги да се изгубят.
Repose for books which die when their creators
are still alive... Violated once – left without honour,
for them it is better to lose themselves for ever.
* От „Книга на мълчанието", ИК„Рива", превод на английски Джон Хамилтън
