Избрани откъси от „Най-низшето животно"
Аз се заех да изучавам особеностите и наклонностите на тъй наречените „низши животни" и да ги сравнявам с особеностите и наклонностите на човека. И струва ми се, резултатът от това сравнение е крайно унизителен за мен. Той ме принуждава да се отметна от Дарвиновата теория за произхода на човека от низшите животни, защото за мен сега е ясно, че тази теория трябва да бъде изоставена в полза на друга - по-нова и по-близка до истината, - която да се нарича теория за произхода на човека от висшите животни.
Известно ми е, че много хора, натрупали толкова милиони, колкото никога не ще успеят да изразходват, се лакомят бясно за още и са готови да отнемат последния грош на простоватите и безпомощните, за да задоволят отчасти тази своя жажда. Ето защо аз дадох възможност на стотици видове домашни и диви животни да натрупат огромни запаси храна, но нито едно не понечи да направи това. Вярно, катеричките, пчелите и някои птици посъбраха нещичко - но само колкото да изкарат зимата - и се отказаха да трупат повече било по честен, било по нечестен път. За да укрепи разклатената си репутация, мравката се престори, че трупа големи запаси, но не успя да ме подведе. Аз познавам мравката. Тези опити затвърдиха в мен убеждението, че между човека и висшите животни съществува следната разлика: той е алчен и скъперник, а те не са.
В хода на тези опити аз се убедих също, че човекът е единственото животно, което помни нанесените му обиди и оскърбления, таи злоба в душата си и чака удобен случай да си отмъсти. Жаждата за мъст е непозната на висшите животни.
Петлите поддържат харем, но само със съгласието на своите наложници - следователно в това няма нищо лошо. И мъжът поддържа харем, но с помощта на груба сила, закрилян от жестоки закони, в чието изготвяне другият пол не се допуска. В това отношение човекът стои много по-ниско от петела.
Котките са леконравни, но те не съзнават това. Човекът, слизайки по стълбицата от котката надолу, е запазил в себе си нейната разпуснатост, но той вече я съзнава, т.е. при него липсва онова, което оправдава котката. Котката е невинна, а човекът не.
Неприличието, вулгарността, порокът са присъщи само на човека; той ги е измислил. Сред висшите животни няма и следа от тях. Те нищо не крият и от нищо не се срамуват. Човекът, същество с опорочен ум, облича своето тяло. Той дори в гостната не смее да влезе гол до кръста - толкова му е развинтена фантазията. Човекът е „животното, което се смее". Но както посочва Г. Дарвин, маймуната също се смее, смее се и австралийската птица, наречена дрозд-присмехулник. Не, човекът е „животното, което се изчервява". Другите животни не се изчервяват - те нямат причини за това.
От всички животни само човекът се отличава с жестокост. Единствен той е способен да причини болка просто за удоволствие. Такава склонност у висшите животни няма да намерите. Котката си играе с уплашената мишка, но тя има оправдание - тя не знае, че тормози мишката. Котката е умерена, нечовешки умерена; тя само плаши мишката, но не й причинява болка: не вади очите й, не одира кожата й, не забива клечки под ноктите й - това е в характера само на човека; когато й омръзне да играе с мишката, тя я налапва изведнъж и слага край на страховете й.
Човекът е Жестоко животно. Жестокостта е характерна само за него.
Висшите животни влизат понякога в индивидуални схватки, но никога не воюват като организирани маси. Човекът е единственото животно, което се занимава с тази жестокост на жестокостите - войната. Само той е способен да събере около себе си свои братя и най-хладнокръвно и невъзмутимо да изтребва себеподобните. Той е единственото животно, което за пари (подобно на хесениите по време на нашата война за независимост или на младия принц Наполеон в зулуската война) е готово да помага в изтребването на свои събратя в чужбина, които нищо не са му сторили и с които няма какво да дели.
Човекът е единственото животно, което лишава по-слабия си брат от родина, като завзема страната му, изгонва го от нея или пък го унищожава. Човекът е постъпвал тъй през всички векове. В света няма и педя земя, която да се намира в ръцете на своя законен собственик, която да не е преминавала епоха след епоха от един собственик в друг, и то силом, с кръвопролитие.
Човекът е единственият роб. И единственото животно, което обрича на робство себеподобните си. Той винаги е бил роб в една или друга форма и винаги в една или друга форма е държал други в робство. В наши дни той робува на други хора за пари и работи за тези хора; а този роб има други роби, които работят пък за него, за по-малко пари. Само висшите животни работят само за себе си и сами си изкарват прехраната.
Човекът е единственият патриот. Той се огражда от всички останали хора в своя собствена страна, под свое собствено знаме, презира другите нации и държи под ръка безброй униформени, скъпо струващи убийци, за да заграбва късове от страните на други народи и да се предпазва да не би те да посегнат на неговата. А в промеждутъците между кампаниите умива кръвта от ръцете си и работи за „братството между всички хора" - работи с устата.
Човекът е религиозно животно. Единственото религиозно животно. Единственото животно, изповядващо истинската вяра - впрочем няколко истински вери. Той е единственото животно, което обича ближния си като самия себе си и му прерязва гърлото, ако той е на друго мнение по богословските въпроси. Той е превърнал земното кълбо в гробище, мъчейки се с пот на чело да разчисти пътя на своя брат към щастие и небесно блаженство. Той е вършил това по времето на цезарите, вършил е това по времето на Мохамед, вършил е това по времето на инквизицията, вършил е това два века във Франция, вършил е това по времето на кралица Мери в Англия, вършил е това още от оня миг, в който за първи път е видял светлината на деня, върши го и днес в Крит - както се вижда от цитираните по-горе съобщения, - а утре ще го върши другаде. Висшите животни нямат религия. И ни се казва, че за тях няма да има задгробен живот. Но защо? Това е доста съмнителен вкус.
Човекът е разумно животно. Така се твърди. Но според мен може да се спори по този въпрос. Моите опити например показаха, че той не е разумно животно. Обърнете внимание на неговата история, която нахвърлях по-горе. Достатъчно ясно е, че той може да е всичко друго, но не и разумно животно. Неговата история е безумната история на маниак. Най-силният довод срещу неговите претенции за разум е фактът, че с такава история зад гърба си той с лека ръка се обявява за най-висшето животно, въпреки че дори според собствените му норми той е най-низшето.
В действителност човекът е неизлечимо глупав. Той не е в състояние да усвои прости неща, които другите животни лесно научават. Аз направих следния опит. За един час успях да сприятеля една котка и едно куче. И ги поставих в една клетка. След още един час ги сприятелих с един заек. В течение на два дни допълних клетката с лисица, гъска, катеричка и няколко гълъба. А накрая и с една маймуна. Животните си заживяха в мир и дори се привързаха едно към друго.
След това затворих в друга клетка един ирландец-католик от Типърери и щом се поукроти, пуснах вътре един шотландец и презвитерианец от Абърдийн. После турчин от Константинопол: грък-християнин от Крит; арменец; методист от дебрите на Арканзас; будист от Китай; брамин от Индия; и накрая един полковник от Армията на спасението от Уотинг. След като ги оставих в клетката, не се доближих до нея два дни. Когато погледнах да видя резултатите, в клетката с висшите животни цареше мир и любов, но в другата се валяха в безпорядък парчета от чалми, фесове и наметала, а също кости и късове месо - нито един от тези екземпляри не бе останал жив. Тези разумни животни бяха повели спор по някакъв незначителен богословски въпрос и очевидно го бяха отнесли до Висшия Съд.
Принуден съм да призная, че по благородство на характера човекът дори не се доближава до най-подлото от висшите животни. Ясно е, че той органически не е способен да се издигне до такава висота; че той има някакъв органически недостатък, който никога не ще му позволи да достигне тези животни, защото, няма съмнение, този дефект е вечен, не изправим и неизкореним.
Аз стигнах до убеждението, че този дефект е Нравственото Чувство. Човекът е единственото животно, което притежава това чувство. Тъкмо в него се крие обяснението за деградацията му. Именно то му дава възможност да върши зло. Това чувство няма друга служба. То няма никаква друга функция. За нищо друго не е било предназначено. Без него човек би бил неспособен да върши зло. Той веднага би се издигнал до равнището на висшите животни.
Тъй като Нравственото Чувство има само една служба, едно предназначение - да дава възможност на човека да върши зло, - то несъмнено му е ненужно. Толкова ненужно, колкото и една болест. Впрочем то си е болест. Бесът е лошо нещо, но не е толкова лошо, колкото тази болест. Бесът дава възможност на човека да извърши нещо, което не може да извърши, ако е здрав - да убие ближния си посредством отровно ухапване. Бесът не облагородява човека. Но Нравственото Чувство дава възможност на човека да върши зло. И то да го върши по хиляди начини. В сравнение с Нравственото Чувство бесът е безобидна болест. Следователно Нравственото Чувство съвсем не облагородява човека. И тъй, кое е най-голямото проклятие, което преследва човека? Очевидно същото, което е било наложено на неговите прародители: Нравственото Чувство, способността да различава доброто от злото; и заедно с това, разбира се, и способността да върши зло; защото злодеянието става злодеяние само когато извършващият го съзнава какво прави.
Но в едно отношение той има безспорно превъзходство. Неговият интелект няма равен на себе си. Тук висшите животни стоят много далеч от него. И най-интересното е, че още не е измислен рай, който да може да удовлетвори това негово единствено, неоспоримо качество. Дори в измисления от самия него рай той не е предвидил никакви интелектуални радости. Поразителен пропуск. Впрочем това е мълчаливо признание, че раят е отреден само за висшите животни. Струва си да се замислим върху този въпрос, да се замислим сериозно. И ще ни се натрапи един доста мрачен извод: че може би нямаме такова голямо значение, каквото винаги сме си въобразявали, че имаме.
* The Lowest Animal, 1962, включено в книгата „Писма от Земята. Автобиография"
Илюстрация: twainquotes.com, снимки ~ noblewinesltd.com, humorinamerica.wordpress.com