В болницата в една стая лежали двама тежко болни. Единият бил на легло до прозореца, а другият – до вратата.
– И какво има там, през прозореца? – питал онзи, който бил до вратата.
– О! – оживявал се другия мъж. – Виждам небето, облаците, порозовели са от залеза, има още и езеро и гора малко по-надалеч.
Всеки ден, лежащият до прозореца разказвал на своя съсед за това, какво се случва през прозореца. Той виждал лодки, рибари с огромен улов, деца, играещи на брега, млади влюбени двойки, държащи се за ръце и не свалящи поглед един от друг...
И докато той наблюдавал тези удивителни гледки през прозореца, неговия съсед по легло потъвал в тиха злоба. „Колко несправедливо е това, - мислел си той – с какво е заслужил тоя да е близо до прозореца и да се любува на всичко навън, а аз да съзерцавам единствено вратата, боядисана нескопосано?".
Няколко дни по-късно, лежащият до прозореца започнал силно да кашля и да се задъхва. Опитвал се да достигне до звънеца и да повика медицинската сестра, но нямал вече сили. Съседът му наблюдавал всичко безсърдечно и макар да можел, не станал да помогне на страдащия човек.
Минало малко време и човекът притихнал на леглото си. Бил починал. Когато го отнесли от стаята, недоволния болен помолил сестрата да го премести на леглото до прозореца. Тя изпълнила неговата молба, постлала му нови чаршафи, помогнала му да стане и да се премести на новото си място. И тъкмо си тръгвала, когато чула възмутения глас на настанения до прозореца болник.
– Но какво става тук! Този прозорец гледа към една грозна сива стена! А този, дето вчера умря, ми разказваше че виждал езеро, гора, облаци, хора... Как е могъл да види всичко това през прозореца?
Медицинската сестра се усмихнала с тъга.
– Та той нищо не можеше да види – вашия покоен съсед по легло беше сляп.
Източник: top.thepo.st
