117 години от рождението на големия български писател

Сърцето на потиснатия справедливост търси най-много.

Човек не вижда това, което е постоянно пред очите му.

Всеки търси мястото си и каквото е загубил. Но то се знае: мъчно се намира, което еднаж се загуби.

Баща си и майка си не можеш да избираш и променяш според угодата си и според каквото и да е. Те са едни, които са те родили, и от тях е кръвта в жилите ти, от тях иде името и езикът ти... Родителят, името и езикът не се разменят и продават за никакво земно благо.

В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва.

Надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита.

Никога не ще устои една жена на мъжа, когото желае сърцето й. Такова желание и обич... това е само в женското сърце.

В човешките работи за всичко има време и човек го пилее само, когато седи в безделие.

В земния живот всичко е с привидна стойност. Като се почне от царството, което е наше най-голямо притежание, и се стигне до собствената ни плът, всичко това има дотолкова истинска цена, доколкото може да ни послужи като изпитание. Ако ти понесеш смирено всяка телесна болка, ако се отречеш от всяка телесна наслада и от всички облаги, дори и от царския скиптър, пред тебе ще се отворят небесните врати и ще видиш Бога.

Такава е истинската, живата вяра: да направиш нещо с нея, дело да сътвориш някакво според нея и тя да бъде в него.

Даден ти е животът и не го отричай, а приеми го и живей с добро."

Каквото човек не знае, с ума си може да прозре.

Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.

За всяка болка има и лек, докато човек е жив.

Изпратени сме тук не по наша воля и не по наша воля ще бъдем повикани горе.

Човешката мъка винаги има край, стига да може човек да го дочака, да претърпи мъката си.

Което човек може да претърпи един път, не винаги може да претърпи и втори път.

Воинският дух се храни и расте с победи. А не се ли изпитва силата му тъкмо в поражението?

Предателството е като зараза. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв образ ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То понякога е заблуда и човек не знае накъде го води тя.

Тежко на всяко човешко сърце, което е останало незасегнато от любов, от пламъка на някоя страст, от каквато и да е човешка радост...

Човешката мисъл ходи навсякъде, търси истината и много повече се заблуждава.

Страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло.

Ние всички се раждаме голи на този свят и болката за всички е болка.

2

* Избрани цитати от трилогията „Самуил" 1958-1960 г.
Снимка ~ slova.bg, binar.bg