Лирично от големия български поет
„Аз мисля, че човешката тъга е едно от най-красивите човешки чувства."
Деля живота си на часове,
които мерят есенното време.
И знам, че някой час ще закове
последната минута. Ще ме вземат
и ще ме хвърлят в нищото. А там
камбаните не бият за вечерня.
И няма да усещам, че съм сам,
че всичко е затрупано и черно;
че няма небеса и няма път,
а другите, заровени до мене,
далече преди мене заземени,
ще си кротуват и ще си мълчат.
И ще ме сепне само есента.
Понякога дъждът ще ме целува.
А падналите върху мен листа
ще мислят, че все още съществувам.
* От „Скръбна земя", Павел Матев, изд. Захарий Стоянов
Снимка ~ facebook.com / pavel.matev
