Павел Вежинов е роден е на 9 ноември, преди 101 години. Класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. През 50-те и 60-те години издава множество криминални романи и повести. Автор е на няколко фантастични разказа и на две повести - „Белият гущер“ и „Бариерата“ и романа „Гибелта на Аякс“. „Бариерата“ се смята за едно от най-добрите произведения на българската фантастика. През 1963 г. е напечатан сборникът разкази „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. В романа "Нощем с белите коне" са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“.
Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност, това е, може би, костната система на човешката нравственост.
...това е човекът - мислех си аз. - Човекът, омесен от кал, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая смес навярно ще остане вечна.
Истината е, че Съдбата нито бърка, нито нарежда картите - тя само ги раздава.
В основата на всяка саморазруха стои самоизмамата.
Дори адът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата безчувственост.
Всяко същество, за да израсне достатъчно силно, трябва да бъде малко самотно.
Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта.
Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.
Паметта не е свобода, както си мислим... Паметта е вериги!
Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.
Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко. А понякога даже може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото.
Истинският учен трябва да напредва по-солидно и бавно. Трябва по-малко да вярва и повече да се съмнява. И по-добре е мъничко да заеква, отколкото да говори съвсем гладко и хубаво.
Ум е нужен само на тоя, който не притежава всички възможности. Нужен му е, за да подбере една от вероятностите като най-възможна истина... А защо е нужно това на природата?... Тя си проверява всички възможности и тогава взима решение.
Обикновено тъй става в живота, човек налита като сляп само върху бедите.
Не е вярно, че вещите убиват хората. Всъщност човек загрозява вещите със своята алчност за притежание.
Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба.
Всъщност всичко е съзнание и всичко е подсъзнание, зависи каква врата ще отвориш.
Снимки ~ предоставени на сайта от дъщерята на Павел Вежинов - Павлина Делчева-Вежинова