Това е списък от десет книги, които е хубаво да прочетете, преди да "навлезете в живота".
Книги, които да препоръчате и дискутирате с децата си в тинейджърска възраст, заради въпросите, които задават. Книги, които са надживели времето си и живеят, заедно с нас, защото отрано изграждат вътрешния ни свят, дават ни едно по-различно светоусещане и поставят морални проблеми, които всеки трябва да разреши сам за себе си.
1. ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ на Джон Р.Р. Толкин. Това определено е книга, която изгражда вълшебен вътрешен свят. Съндей Телеграф твърди, че "това е една от най-великите литературни творби на 20 век". Съндей Таймс пише: "Англоговорящият свят се дели на две части: хора, които са чели Властелинът на пръстените, и хора, които тепърва ще го прочетат". Не е възможно да се предадат на посягащия за пръв път към тази книга всичките ѝ достойнства, нейният мащаб и великолепие. Тя просто трябва да се прочете. И отново… и отново… Това е един невероятен роман, който не ще ви даде миг покой до последната страница …и дълги години след това.
Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото дори най-мъдрият не вижда всичко.
2. СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА е роман от американския писател Джеръм Дейвид Селинджър. Публикувана за първи път през 1951 г., книгата се превръща в една от най-заклеймяваните в историята на САЩ. Дори в 21-ви век тя все още предизвиква противоречия заради езика, който ползва, либералните разбирания, сексуалната освободеност и нежеланието на 16-17 годишните да се съобразяват и живеят с общоприетите норми на обществото. Въпреки че е отпечатана като книга за възрастни читатели, в днешно време тя е част от задължителната учебна литература, изучавана в училищата във всички англоезични страни. Преведена е на почти всички основни езици. Всяка година в света биват продадени около 250 000 копия, което прави близо 65 милиона общ тираж. Романът попада в списъка на стоте най-добри книги, съставен от списание Тайм. Главният герой на книгата, Холдън Колфийлд, се превръща в икона на тинейджърското бунтарство с философските си разсъждения за живота и смъртта.
Дори добрия човек може да ти развали настроението. Особено, когато си го загубил нейде по пътя…
3. ДА УБИЕШ ПРИСМЕХУЛНИК е роман на американската писателка Харпър Ли, издаден в 1960 година и е прекрасна книга за справедливостта, възпитанието, зараждането на човешките ценности и безпогрешната прозорливост на децата. Прекрасна е и заради наивния начин, по който е написана. Прекрасна е и заради края, който ти задава хиляди въпроси. Книгата е една от класиките в американската литература и едно от най-добрите произведения на XX век. Печели награда Пулицър в 1961 година, обявен е за най-добрия роман на XX век от американското списание Library Journal и за най-добрия роман на всички времена във Великобритания.
Храброст е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай.
4. ПОРТОКАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ е явление в световната литература. Запомня се главно с несъществуващия език, на който говорят „литъл Алекс и неговите друзя”: чудат тинейджърски жаргон, истинска еквилибристика с английски и руски, изпъстрен тук-там с думи от немски, френски и дори от цигански. Антъни Бърджес, авторът на това прозрение за неизбежния бунт срещу обезличаващата Система – винаги и навсякъде, който е един от социалните пророци на ХХ век, признат още приживе за класик на модерния роман. Написаното от него в далечната 1961 година е шокирало като зловеща фантастика, но се сбъдва и до днес, в съвремието. Преди всички това е книга за изконното човешко право, което ни различава от животните, а именно – правото на избор.
Насилието у младите хора е аспект на тяхното желание да създават. Но защото не знаят как да използват енергията си творчески, те правят точно обратното – разрушават.
5. ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА МУХИТЕ на Уилям Голдинг е мрачна антиутопия за група английски момчета, попаднали след самолетна катастрофа на малък райски остров. Книгата показва механизмите, чрез които утопията се превръща в антиутопия, механизмите, чрез които мирът се превръща във война. Защото малката война е проявление на голямата. Представена почти като игра, каквато вероятно е и онази на възрастните. Голдинг търси отговора на един голям житейски, антропологически, психологически или поведенчески въпрос – как хората се превръщат в злодеи.
Съвсем скоро те ще бъдат също толкова уплашени - и ще направят грозни неща от страх.
6. 451 ГРАДУСА ПО ФАРЕНХАЙТ е научно-фантастичен роман-антиутопия от Рей Бредбъри. Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451° F (232,78° C). Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения.
Замислих се за книгите. И за пръв път разбрах, че зад всяка от тези книги стои човек. Някакъв човек ги е съчинил. Някакъв човек дълго се е трудил, за да ги напише черно на бяло. А тази мисъл никога преди не ми беше идвала наум.
7. МОБИ ДИК на Хърман Мелвил е спиращо дъха приключение, което се развива в два плана. Първият е свързан с преследването на огромния бял кит Моби Дик по безбрежната морска шир. Морското страшилище, всяващо страх и ужас у моряците от целия свят, изцяло е обсебило мислите на капитан Ахав, който – след като губи крака си при опит да улови кита – превръща преследването на Моби Дик в цел на своя живот. Не по-малко интересен е обаче и вторият план, същинска философска алегория за мястото на човека в света и приключението, наречено човешко съществуване.
Възможно е при другите хора подобни работи да не служат като стимули; що се отнася до мен обаче, мене ме преследва вечно някакъв копнеж за неща, които са далечни. Аз обичам да плавам в забранени морета и да акостирам на варварски брегове.
8. ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ на Дъглас Адамс. Абсолютно шантав. Безобразно смешен. Невероятно дързък. Най-смахнатата интергалактическа комедия във вселената. Пародия на научна фантастика, която по невероятно забавен начин показва абсурдността на живота, Вселената и всичко останало и ни учи как да приемаме света около нас с чувство за хумор и ирония.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели — произлезли от маймуната форми на живот — са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
И така, проблемът си оставаше нерешен — много хора се чувстваха зле, а повечето от тях — отвратително, включително и онези с електронните часовници.
9. МАЛКИ БОГОВЕ е заглавието на роман от поредицата на Тери Пратчет "Светът на диска". В процес на развитието на действието Пратчет пародира с религията, религиозните хора и действия, както и с ролята на религията в политическия живот. Героят Ворбис е интересен за всеки, който се интересува от религиозната институция, ереси и общуването между бог и човек. Ворбис има репутацията на човек докоснат от "провидението" и на един от най-набожните хора в страната Омниа, но в края на романа читателят разбира, че единственото, в което вярва е самият той.
Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.
10. МАЛКИЯТ ПРИНЦ е книга, публикувана за първи път през 1943 година, с автор Антоан дьо Сент-Екзюпери. Като форма и жанр няма аналог в световната литература. Тя е поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. Книгата е писана по лични преживявания на летеца-писател и е илюстрирана с негови рисунки, които са включени в повечето издания. Авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат. „Малкият принц“ е преведен на 180 езика и продаден в повече от 50 милиона копия по цял свят.
Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!
Снимка ~ John R.R. Tolkien - openculture.com
