За февруари, без да чакаш… | Борис ПАСТЕРНАК

За февруари. Без да чакаш,
пиши, ридай с мастило ти,
дордето – черна пролет сякаш –
вън пльокащата кал лъщи.

Вземи файтон. За шест петака
през благовест, през колела
отивай при дъжда разплакан,
по-шумен от мастилен плач.

Там – круши овъглено-сини –
рой врани във водниста кал
ще рухнат в миг и ще се срине
в гледците сухата печал.

Чернеят там следи предишни,
от грак е въздухът изрит
и с плач щом стихове редиш ти –
случайните са по-добри.

 1912 г.

Портрет Б. Пастернак ~ В.Д. Авдеева, 1942-1943 г.

5620 Преглеждания