Във пролетната нощ, люляни
от зноен дъх и звезден звън,
сънувахме ний Твойте рани
и тихо плакахме на сън.
Ний плакахме за Теб на кръста,
за себе си и за света,
за своите ястребови пръсти
и стари каменни сърца.
И ето: утрото е свежо,
блестят грамади розов цвят,
във млечносинята безбрежност
ята от гълъби летят.
И бий в сърца ни нежна сила,
и ний простираме ръка -
със пръсти, жадни да помилват
децата, птиците, света.
Картина „Руска Пасха”, Николай Рьорих
