Мъдростта на времето
Тит Макций Плавт (254 пр.н.е. - 184 пр.н.е) полага основите на комедиографията в древен Рим. Великият драматург свързва живота си с театъра от ранна възраст и извежда на сцената своите главни герои – сводникът, робът и паразитът. Именно Плавт за първи път вмъква в спектаклите арията, пантомимата, диалозите с живия език на ежедневието. Произведенията му печелят свои горещи почитатели сред всички слоеве на обществото и се превръщат в истински лингвистичен паметник на латинския език. Макар Средновековието да заличава остроумните комедии на Плавт, по време на Ренесанса неговите творби оживяват отново и полагат основите на така популярният театрален жанр комедия дел арте.
(Comedy Mask, Old Slave)
Човека го позори само това наказание, което сам си е заслужил.
Всички хора са опитни в това, което се отнася до тяхната изгода.
Най-старият приятел е и най-добрият.
Ако говориш отвратителни неща, ще ги чуеш и сам.
Ако общественото ти положение е добро, и приятелите ти са верни; ако се поразклати, те се разбягват.
На умният е достатъчна и една дума.
Бъди верен на този, който е верен и на теб.
Всеки чува това, което разбира.
Да се отговаря на злото с добро е също толкова опасно, както и да се отговаря на доброто със зло.
Жена без ухания ухае най-добре.
По-добре мое украшение да е добрият характер, отколкото планина от злато.
Истински честен е този, който винаги се пита дали е достатъчно честен.
Което е казано на шега, не го обръщай на сериозно.
Нуждата учи на всичко онзи, до когото се докосне.
Който мъжествено понася бедата, той после бива щастлив.
Където има дим, там има огън.
Лесно е да бъде мъдър за този, който се учи от чуждата беда.
Любовта е изпълнена и с мед, и със жлъчка.
На доброто се въздава добро, а на злото се отговаря със зло.
На юношата му подхожда да е скромен.
Направиш ли добрина на лошия, тя пропада напразно. Ако на добрия сториш зло, то остава за цял живот.
Който успешно е свършил своята работа, той за нас е умен и хитър. Който се е провалил, е глупак.
Недей да биеш камъка, за да не останеш без ръце.
Никой не е любопитен, без да бъде зложелателен.
Спасението за всяка работа е в мярката. А където мярката е превишена, трудът е бил излишен за човека.
Съдбата ту ласкае, ту хапе – както й хрумне.
Умният човек трябва да умее да сменя кожата си.
Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами!
Човек за човека е вълк.
Никой не се радва на постоянно щастие.
