Кой измисли фалшивите Божи светии?
Кой изви над главите им златно въже?
Ореол значи смърт! Те са живи месии!
Те са боси и дрипави, земни мъже.
Те вървят по земята – и грешна, и чиста.
Извървяват я цяла – като своя живот.
От калта й пресвята и от няколко листа,
от човешката сбирщина правят народ.
Изрисувани бледи, с конопени ризи,
от иконата слизат, пак тръгвайки в прах.
Не със свещ – с писмена между хората влизат.
И народа повярва – и в свещта, и във тях.
С упование вдига ръце оковани.
Той, овчарският род става мигом велик,
щом превърнеш душата му в златна камбана,
на която си сложил човешки език.
Кой измисли фалшивите Божи светии?
Кой измисли лъжата небесна за тях?
Най-велик ореол са им буквите, тия,
дето златни ни светят вместо техния прах!
