Св. Николай Велимирович е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. С право го наричат "Сръбския Златоуст".
Откъсът, представен тук, е от неговите "Мисли за доброто и злото", написани във вид на дневник, издадени за първи път през 1923 година.
(1881-1956)
Пет импулса
Съществуват пет импулса, движещи хората: личната облага и собственото удоволствие, семейните и кръвни връзки, обществените закони, съвестта и чувството за присъствие на Живия Бог.
Петият импулс е предната отбранителна линия; ако човек не я удържи, отстъпва на втората (четвъртият импулс); ако не успее да удържи втората линия, отстъпва на третата (третия импулс) и така нататък, до първия. Така протича деградацията на човека, деградацията и неговата гибел. Гибел, понеже човек може да загуби и последната отбранителна линия. И тогава вече не му остава нищо друго, освен тъпото безразличие към всичко, отчаянието и самоубийството.
За милосърдието
Нищо не прави човека толкова немилосърден, колкото увереността, че никой не е милосърден към него. Хората стават немилосърдни, очаквайки, че другите първи ще проявят милосърдие към тях. Но погледнете, точно същото очакват и другите от тях! И в това взаимно очакване на милосърдие един от друг, всички хора, повече или по-малко, стават немилосърдни. А милосърдието не е изчакваща добродетел, а добродетел, която се стреми да се прояви. Иначе откъде хората изобщо щяха да научат за милосърдието, ако Бог пръв не беше проявил Своето милосърдие? Божието милосърдие предизвика милосърдието у хората; и ако Бог не беше показал пръв Своето милосърдие, светът нямаше да знае дори самата дума милосърдие.
Две нравствености
Нравствеността на дълга е нравственост на слугата и роба. Нравствеността на любовта е нравствеността на човека. Думата "дълг" е оскърбление за любовта. Любовта нищо не дължи. Любовта отдава всичко. Незнанието на дълга е единственото незнание на любовта. Любовта дарява, дългът дава назаем. Любовта простира своята мисъл извън границите на вселената, затова изглежда, че любовта е безразсъдна. Дългът ограничава своята мисъл с предмети и събития, затова ни изглежда, че дългът е разумен.
Делата на любовта надминават границите на времето, затова изглежда, че любовта е пасивна. Дългът ограничава своите дела със събития и ситуации, затова изглежда, че дългът е съзидателен.
Любовта стои над разделянето на добро и зло. Дългът е неуморимо разграничаване на доброто и злото.
Дъждът, който още не се е излял от облака, не познава разделянето на водата на чиста и мръсна. Само падащите в реката и в локвата капки стават чиста или мръсна вода. Така и любовта, когато падне, дели всичко на добро и зло и всичко мери с аршина на дълга.
Грехът изгонва любовта от нейния бащин дом и довежда дълга в чуждия дом.
Дистанция
Дръж всичко на дистанция, а душата си приближавай към Бога.
Ако излееш в огъня вода, няма да имаш нито огън, нито вода.
Ако пожелаеш чуждото, а възненавидиш своето, ще загубиш и едното, и другото.
Ако се приближиш към слугинята като към жена си, няма да имаш нито слугиня, нито жена.
Ако често пиеш за чуждо здраве, ще загубиш своето.
Ако постоянно броиш чуждите пари, все по-малко ще имаш свои.
Ако преследвайки лисицата, я настигнеш, ще си върнеш петела; ако преследвайки мечката, я настигнеш, няма да си върнеш петела и себе си ще погубиш.
Огледала
Всеки новороден представлява ново изображение на Бога, леко затъмнено от греха на непослушанието. Тази малка сянка върху душата на новороденото е същността на неговите различни лоши наклонности. Понеже грехът на непослушанието пред Бога се показва чрез други грехове, лоши навици, пороци и страсти. Тази малка сянка върху душата на новороденото е същността на известна склонност към злото. Тъй като броят на тези склонности е голямо, то и драматичните ситуации в живота на човека са многобройни.
Но Бог е милостив към всеки човек. Познавайки недъзите на всяка душа, Той я поставя в такова положение, в което тя би могла по-бързо да се излекува, а сянката, която я покрива, да се замени със светлина.
Ако тази сянка е гордост, Господ поставя новородената душа в скромни жизнени условия, за да се научи душата на смирение и да се избави от заплашващата я гордост.
Ако тази сянка е себелюбие, Господ ще постави такава душа в положение, в което ще й бъде по-лесно да се жертва за благото на другите, било то голямо семейство, общество или отечество.
Ако душата е склонна към отчаяние, Господ ще я постави в центъра на най-напрегната работа, където тя няма да има време да се отдава на своята страст.
Душата, болна от склонност към плътска похот, ще се окаже там, където няма да може да развива своя порок.
Ето защо често ни се струва, че всичко сякаш не е на мястото си, че търговецът прилича повече на полицай, а полицаят - на търговец, монахът - на офицер и офицерът - на монах, слугата - на цар, и обратно.
Но независимо от положението, в което Бог поставя душите, той непрестанно следи всяка от тях, готов да се притече на помощ със Своите благодатни лекарства. Колкото в по-тежко положение се оказва човек, толкова по-обилна и благодатна е Божията помощ.
Когато пък хората дават воля на своето недоволство от това положение, което им е определил Бог, тогава те повтарят греха на Адам - греха на непослушанието. И тогава страстта, със склонността към която са родени, започва бурно да се развива и завладява човека. В същите размери, до които расте човешката страст, човек започва да прилича на тази въплътена в природата страст - на котка, куче, лисица, вълк... Ако страстта обхване изцяло човека, той ще надмине нейния образ в природата. Човекът-котка става по-егоистичен от котката, човекът-куче по-похотлив от кучето, човекът-вълк по-безжалостен от вълка, човекът лисица по-хитър от лисицата...
Казвам ти тези неща, не просто за да ги знаеш, а за да изпиташ себе си и да намериш в себе си страстта, с която си роден, за да разбереш как и в каква степен ти си допуснал със своето непослушание тя да те завладее. Понеже, когато забие последният час и скритата от маската на плътта душа се оголи, тогава тя ще се покаже в облика на онзи звяр, който ти си възпитал в нея.
Три прозореца
За духовния човек в небесата съществуват три прозореца: през първия гледа вярващият разум, вторият е отворен за уповаващото сърце, третият - за любящата душа.
Този, който гледа само през един прозорец, вижда само една трета от небето. Който гледа през трите едновременно, за него небето е отворено изцяло.
Света Варвара пробила три прозореца в кулата, в която я заточил нейният баща-езичник, за да изповядва своята вяра в Светата Троица.
За да се види Божествената Троица в Нейното Единство, ние трябва да познаем самите себе си като три в едно. Понеже само троица може да съзерцава Троицата.
Мълчанието
За три неща не бързай да разсъждаваш:
за Бога, докато не се утвърдиш във вярата; за чуждите грехове, докато не си спомниш за своите, и за утрешния ден, докато не видиш, че съмва.
Не вярвай на щастието
Бидейки богат, мисли дали ще можеш достойно да понесеш бедността.
Бидейки щастлив, представяй си как с достойнство трябва да посрещнеш нещастието.
Когато хората те хвалят, мисли ще можеш ли достойно да понесеш ругатните.
И през целия си живот мисли как достойно да посрещнеш смъртта.
Равенство
Бог е любов, но Бог не е равенство. Равенството би изгонило и справедливостта, и любовта, би изгонило нравствеността.
Обича ли мъжът жена си заради равенството?
И майката обича ли детето си заради равенството?
Нима приятелите се обичат един другиго заради равенството?
Неравенството е основа на справедливостта и подбудител на любовта.
Докато живее любовта, никой не си спомня за равенството.
Докато цари справедливостта, никой не мисли за равенство.
Когато си отиде любовта, хората говорят за справедливост и подразбират равенство.
Когато след любовта си отиде и справедливостта, започват да говорят за равенство и подразбират безнравственост, тоест изгонената нравственост подменят с порочност.
На гроба на любовта израства справедливост, на гроба на справедливостта расте равенство.
Източник: margaritta.dir.bg
Снимки: pravoslaven-sviat.org