За жалостното положение на училищата, за безграмотните учебници и безцелните вестници
Когато безпристрастният и здравомислещият човек разгледа нашето днешно положение и когато се поразмисли над това нещастно положение, то трябва да дойде до заключение, че бъдещето на българският народ е съмнително. Ако в. „Право” и да ни уверява, че българският народ напредва във всяко едно отношение, ако Густав Раш и да ни разказва, че турците ще се изгубят из Европа и сами по себе си и ако много наши щастливи дебелчовци и да ни съветоват да пипаме полекичка, защото политиката в днешните времена играе най-големите роли, то ние видиме с очите си, че българските работи вървят съвсем другояче, т.е. че тия работи вървят нагоре с краката.
Най-много ние се хвалиме със своите училища. А в какво положение се намират тия училища? Безпристрастните хора ни разказват, че тия училища се намират в жалостно положение. Освен Габровското училище ние не можем да укажем ни едно такова българско училище, което да отговаря барем колко-годе на своето назначение и което да изпълнява своите обязаности, както трябва. Даже и Болградската централна школа се намира в шантаво положение.
Ние се хвалиме със своята книжевност и говориме, че тая книжевност се увеличава твърде бързо. Но колко книги са излезли досега на български език, които да имат какво-годе литературно значение и които да се прочетат с полза от читателите? Ние видиме, че даже и нашите учебни или школски книги са написани безграмотно, темно, с ортографически и типографически погрешки и с различни безсмислени фрази. А по тия книги са длъжни да се учат нашите бъдещи образовани хора, които в. „Право” отсега нарича „надежда и слава на България”.
Погледайте също така и на нашите вестници. Нашите вестници въобще нямат ни известно направление, ни определена цел, ни своя програма, ни свой ум. В тия вестници се трупат всевъзможни безсмислени фрази, безцелни разсъждения и никому ненужни известия; а всеки вече знае, че вестниците са огледало на народния живот, на народното развитие и на народните потребности. Трябва да кажем и това, че по-голямата част от българските редактори и писатели са хора без никакво образование или съвършено без мозък. Всичкото това не ще никакви доказателства, защото вестниците им и книгите им са пред очите на всекиго.
Букурещ, 15 декември
Снимки: Wikipedia
