За живота, щастието и любовта с думите на най-обичания спасител, назаем от неговите книги

Когато дойде денят, в който трябва да решиш накъде да поемеш, тръгвай веднага натам, накъдето те води сърцето, а не умът. Но помни, че такова решение иска яка гърбина. Щастлив е онзи, при когото умът и сърцето му сочат една посока.

Обикновено човек разбира твърде късно явните истини, но на мен ми стана ясно, че главната разлика между щастието и радостта се състои в това, че щастието е твърдо тяло, а радостта – течно.

Представям си малки деца, играещи вечер в голямо поле с ръж. Хиляди деца, а наоколо – няма жива душа, няма възрастни, само аз. И аз стоя на ръба на една скала над бездната, разбираш ли? И моята работа е да хващам децата, за да не паднат в пропастта. Разбирате ли, те играят и не виждат, само тичат, а аз ги пазя да не паднат. Това е моята работа. Да бъда спасител в ръжта. Знам, че звучи глупаво, но това е единственото нещо, което искам истински. Сигурно съм глупак.

Каква е ползата да знаете толкова много и да ви сече акълът, щом не ставате по-щастливи от това?

Само защото един човек е умрял, не значи, че трябва да спреш да го обичаш, по дяволите - особено ако той е бил по-добър от всичките живи, които познаваш.

Винаги казвам "много ми е приятно да се запознаем", когато не всъщност не ми е приятно. Но ако искаш да живееш добре с хората, трябва да можеш да се въртиш на всяка страна.

Би било по-добре някои неща да не се променят. Ей така, ако можем да ги поставим в стъклени витрини и да не ги докосваме.

Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска.

Ето така става с момичетата. Направят ли нещо хубаво, и да не са много приятни наглед, па дори и да са глупавички, почти се влюбваш и вече не знаеш къде си. Ах, тези момичета! Боже мой! Могат да те подлудят. Наистина могат.

Ако едно момиче е красиво, на кого му пука, че идва късно на среща? На никого. 

Стои си мъжът, влюбва се. И веднага става глупав.

Женското тяло е като цигулка, трябва да си велик музикант, за да го накараш да звучи.

Не е необходимо да си гадняр, за да нагрубиш някого, добрият човек също може напълно да ти развали настроението.

Лошата новина е, че понякога да правя глупави неща ми е забавно.

Не разбирам за какво му е на човек да знае всичко в света и да блести винаги с остроумие, ако това не му носи радост.

Снимка: independent.co.uk
Илюстрации: deviantart.com