На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите празници – Преображение Господне
„Блажен е който семе посади,
За да поникне в тия горни сфери,
О, сине: златен клас между звезди!
Щом тук душа ми жадна ти намери,
Духът ти пак в плътта ще се роди...”
От „Преображение”, Емил Попдимитров, 1932 г.
(Св. Преображение Господне, икона от 1403 г, Теофан Грек)
Народът е превърнал големия християнски празник Преображение Господне в притча за доброто и злото, за позволеното и непозволеното в обикновения делничен живот, пълен с езически суеверия и религиозен респект.
Началото на празника в първите векове на християнството е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата.
Дните намаляват, нощите стават по-хладни. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. В нощта на Преображение Господне, небето се отваря и сбъдва съкровените желания на вярващите.
До този ден не се бере грозде и не се вкусва от него. Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но никой не трябва да ги опитва, защото те са дяволското грозде. С тях дяволът, който все се опитва да излъже хората, прелъстява по-нетърпеливите да опитат от къпините преди гроздето и да се присъединят към него.
(Джованни Беллини, Преображение Господне, 1487)
Поучение за Преображение Господне | Свети Климент ОХРИДСКИ
Учениците видяха неговата божествена слава и паднаха ничком, не можейки да гледат блясъка на лицето му. И чу се глас от небето, който казваше: „Този е моят син, него слушайте!“
Като чухме, братя, и ние този глас, да не се леним, но да пазим заповедите му. И рече Господ: „Това ви заповядвам – да се обичате един други, както аз ви обикнах и заради вас се въплътих. Бях гладен, жаден и гол, жадувайки вашето спасение. Заради вашата храна ще ви наситя с небесно ястие. И поради скромната дреха, която дадохте на бедния, ще ви облека в нетленна одежда.“
Като чухте, братя, това, не оттегляйте сърцето си от бедните, защото не тям даваме, а на самия наш Христос Бог. А чакайки от него милост, да се погрижим за покаяние. Защото не знаем кога ще дойде смъртният час и ако ни намери в злоба, без покаяние, то как ще бъдем осветени. Тогава не ще можем нито да се каем, нито да помогнем на бедните, нито пък да пазим заповедите. Затова да се погрижим да придобием преди смъртния час чест и слава, та и на нас да рече господ: „Добрий и верний ми рабе, в малкото бе верен, над много ще те поставя. Участвай в радостта на Господа своего.“ В Христа Господа наш, комуто е славата.
* От Поучение за Преображение Господне