На 19-ти август Бялото братство посреща Слънчевата Нова година в Рила
Според завещаната от Учителя Петър Дънов традиция, Бялото братство посреща първите слънчеви лъчи на Молитвения хълм в Рила. Дъновистите вярват, че изгревът на 19 август има магическа сила. Всеки, посрещнал Слънцето високо в планината, се зарежда с енергия и здраве за следващата година.
Сърцето на нашата слънчева система е Слънцето.
Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта. Ти трябва да си на първия лъч, който се покаже. Той е най-важният. Той е царският син. Не си ли там, другите не струват. Не видиш ли него, ти си изгубил изгрева на Слънцето. Него хвани, другите не ти трябват. Ти вземи него, и се върни дома.
Излез рано сутрин, преди изгрев на Слънцето, и почакай да видиш първите лъчи. Погледай най-много десет секунди и се прибери в стаята си. Ако останеш една-две минути, ще изгубиш хубавото, което си придобил. Видиш ли нещо красиво, хвърли бързо поглед към него и отправи погледа си на друга страна. Не е позволено да задържаш погледа си с часове върху красивите неща.
Посрещнали сте първия лъч, и утре ще посрещнете първия лъч. Така целият ви живот ще се измени.
Като видите, че Слънцето е червено, кажете си: „Желая сърцето ми да бъде пълно с Любов”. Когато го видите светло, кажете си „Желая ума ми да бъде пълен с Истина. „Желаете ли тези две неща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всеки ден, при изгрева на Слънцето, пожелавайте да имате Любов в сърцето си и Истина в ума си. Да посрещате всеки ден изгрева на Слънцето с тази мисъл, това значи да бъдете през целия ден радостни и весели.
Мнозина се греят на Слънце, но малцина използват неговата енергия. Ако се грееш на Слънцето с любов, ще възприемеш неговата целебна сила. Ако виждаш Бога в Слънцето, ще се ползваш от неговата енергия.
Лъчите, които идат от светлината на Слънцето, носят със себе си Божествената любов. Слънцето е само предавател на тази Любов.
Като наблюдаваш изгряващото Слънце, Господ ти проговаря.
Слънцето носи нови идеи, нови открития, нова философия, нова религия и нова наука. Слънцето ще помете старото, ще го изгори, на пепел ще го превърне. Слънцето ще донесе на Земята чистия, възвишения живот. За кого? За готовите души. Готовият човек е пъпка, която чака да изгрее Слънцето, за да разцъфти.
Когато човек има просветен ум и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно Слънце, но две Слънца и една Луна. Един ден, когато нашата Луна се запали и гори, както Слънцето, което гори без да изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина. Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява в стиха: „Слънцето не ще зайде веч”.
Ще дойде време, когато Слънцето ще бъде населено като Земята и ще се огрява от друго Слънце, по-голямо от него.
Това, което наричаме слънчеви лъчи не е нищо друго, освен разумни същества, облечени в светли мантии, които тичат из цялата Вселена, да разнасят светлина и топлина на всички същества. Като свършат работата си, те пак се скриват в Слънцето.
Според една теория слънчевите петна представят дупки, отвърстия на Слънцето, през които са минали и минават ангелите, след като свършат работата си на Земята. Дали е така, не се знае.
Красив е животът на Слънцето, но той още не е достъпен за хората ... Условията на Слънцето са съвсем различни от тия на Земята. Човек по никой начин не може да отиде на Слънцето със сегашното си тяло. Ако някой човек тежи 60 кг, като отиде на Слънцето, тялото му ще тежи милиони килограми ... Мислено човек може да отиде на Слънцето, но не и в действителност ... За нас е достатъчно, че имаме възможност да се ползваме от слънчевите лъчи.
Без любов не можеш да направиш стъпка към Слънцето или към Луната. С Любовта, за половин час ще отидеш и ще се върнеш от Слънцето, но не с това тяло. С умственото тяло се отива на Слънцето. Ще направиш мост от физическия до умствения свят и по него ще минеш. Без този мост не може да се отиде. Като се върнеш от Слънцето, ще разказваш какво си видял ... Каквото и да казваш, хората няма да ти повярват, че си бил на Слънцето.
Когато отношенията на хората към Слънцето станат съзнателни, когато привикнат на неговите лъчи и могат разумно да ги използват, тогава Слънцето ще им покаже истинската красота, която крие в себе си.
Изображение: The Angel Standing in the Sun - William Turner, 1840
