(„Отец Паисий”, художник Иван Мърквичка)
Още през X век Константин Преславски пише тези думи: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души.”
На 1-ви ноември почитаме нашите будители, книжовници, светци, герои от славното ни минало, останали будни за съдбините на България, посветили живота си на трудното дело на просветителството.
Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за покровител на българския народ.
Първото неофициално честване на празника е в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Цар Борис III подписва закона за въвеждането му на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. През есента на 1945 г. този празник е заличен от календара, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати Болгария” честването е възстановено.
Думите на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски:
„Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си... Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.
Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.
Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното - ... Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България”.
Картина: „Отец Паисий Хилендарски”, художник Кою Денчев
Изображения: istoriata.bg