Финансист, дипломат, политик, депутат в десет народни събрания, председател на парламента, министър в четири различни правителства. Атанас Буров е считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20-ти век, а заради политическите си речи и модерни европейски практики, които налага у нас, е наречен „идеолог на българската буржоазия“.

За парите, народа и властта, споделено от Атанас Буров.

Парите покваряват дребния човек, извисяват големия. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо. С ум и пари можеш да постигнеш всичко.

Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.

Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници.

Народът има вярно чувство за властта – той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало – защото ако има едното – няма другото.

Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека.

Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото.

Слободията на младите, разпуснатостта на старите, голямото богатство на едни, беднотията на други – всички тези компоненти на живота създават семената на кризата. А изобилието не е добро – то води към излишества. Излишествата – към духовна разпуснатост на нравите.

Животът е една борба. Не само борба, не! Животът на всеки човек е едно Ватерло, една страхотна битка. И то жестока, безпощадна битка. Особено за нас, за банкерите. Всеки се ражда на този свят с дарбите и с пороците си. Банкерът е роден да се блъска дене и ноще, да мисли дори когато яде, да мисли дори когато спи, да мисли когато е в банката си. В природата нищо не се дава даром. Само едно нещо се дава даром – зестрата на момата, при нас, при християните.

Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.

Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина, като позабогатее – и то на българина полуинтелигент – е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България.

В историята влизат само онези хора, които са живели без заплата и не са били на щатна държавна работа.

Простите банкери и народи са прости, защото не умеят да ценят парата.

Учен може да стане само човек с много пари и много желание за учение. Трябва да вземем за пример английския метод на просвета. Та държавата дава безплатно основно образование с много приятна и ясна програма за децата: с повече пеене и рисуване, с повече спортуване и по-малко назидание и учение.
Детето научава първо песента за майката: ”Майчице, добра”, а след това – английския химн, после песента за краля или за кралицата. Три песнички се учат там преди молитвите. У нас свещениците се наложиха първо да се чете молитва преди учение.

Някога на парламента се плащаше само на заседание. Има ли те там, получаваш заплата. Няма ли те, нищо не вземаш. Ама бил си болен, нищо – да не си се разболявал. Трябва да пазиш здравето си и да си здрав. Както волът на нивата оре и трябва да е здрав, да тегли ралото, така и депутатът трябва да е здрав.

Спечелената пара в България е сладка, в чужбина – горчива. Парата в България е около нас, но кой да я спечели, кой да я види. Тук, тука е печалбата, защото без помощ отнякъде богат не се става.

Бъди умен и пестелив, разигравай парата, не я дръж като баба във възела. Парата при пара ходи, пара пара прави, когато правиш нещо умно и предвидливо.

Разчитай винаги на себе си, на волята си, на ума си, на сръчността си, на приятелите си. И най-важното, на парите си. Да се научиш първо да ги уважаваш и да ги командуваш.

Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност. Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре. Не бъди злопаметен – забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави.

Няма ли уважение към армията, полицията и парламента – горко му на този народ. Първо хората трябва да изпълняват задълженията си, а после да търсят правата си. Ако в Парламента заседават умни, делови, сериозни хора, които имат хубава работа и доходи, те няма да протакат заседания и да слушат глупости на самозвани оратори-бърборковци. Светът се крепи на закона.

Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото, като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.

Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест. (от реч, произнесена в Народното събрание на 6 юни 1933 г.)

Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.

Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя иска сурови мъже, с тежки юмруци. В политиката важна е маскировката, а не същността. Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите.

Каква политика препоръчвам? – политика на търпеливо чакане, политика на непрекъсната доказателство за нашето лоялно миролюбие и нашето желание и воля да бъдем разбрани от нашите съседи; политика на близост и търсене подкрепа у всички велики държави без изключение.

Портрет на Иван Буров: Bulgarian Connection
Снимки: presstv.bg, dnesbg.com