„Вселената ни гледа и се чуди.“
Георги Братанов се ражда на 17.03.1944 в Ямбол. Остава сирак на дванадесет години и израства като син на Ямболския пехотен полк. Въпреки това избира литературата. Автор е на тридесет книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и книги за деца. Нежната му лирика е превеждана на руски, английски, испански, френски и финландски език. През 1977 г. загубва напълно зрението си. В негова чест, през 2000, годината на неговата смърт, Съюзът на слепите в България учредява ежегодна награда за поезия и проза „Георги Братанов“. Удостояването ѝ се извършва съвместно със Съюза на българските писатели.
ЛЮБОВ
Сама
и нестинарка,
и жарава,
над нас
нощта изгрява
в звезден транс.
Ту пламне цялата,
ту в миг угасне,
за да избухне
с нов протуберанс.
От обич
и от страсти завладени,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност
върху жарта
на нашите тела.
РАЖДАНЕТО НА ВЕНЕРА
Рисувам с музика челото ти,
очите,
устните
и тялото с ръцете тънки
и отпуснати като весла,
очакващи лодкаря.
Свещта,
изгряла в свещника върху пианото,
прилича на щастлив и предан фар.
Рисувам с музика душата ти.
Прозрачната й глъбина се смее
с цвета на детски сън,
потръпва от соленото пробуждане
на утринния бриз,
цъфти под слънцето,
гори
и хълмовете на вълните й
са видимите знаци само
на нейните движения неуловими.
Рисувам с музика живота ти.
Ръцете ми
като узряла мида се разтварят
и от гнездото им се раждаш ти,
високочела, бяла и божествена.
С вълни от цветни думи
клавишите посипват твоя път,
за да преминеш хубава и съвършена
по неговия топъл пеещ риф.
Свещта,
изгряла в свещника върху пианото,
прилича на щастлив и предан фар.
Нощта мълчи
и слуша как рисувам.
ПОДАРЯВАМ ТИ ДЪЖД
Той ще дойде след прашния ден,
за да видиш как сухата юлска земя
ще притихне в очакване
и как доверчиво,
как нежно ще приготви душата си
за щастливото сливане.
Ще излитат
като думи за изповед птиците
с натежали и ниски криле.
По тръпката тайнствена
на узрелите вишни в градината
ще усетиш,
че той приближава –
буен прилив от страст
в наедрялата гръд на простора.
Ето идва дъждът –
обещаният, топлият дъжд.
Заръмя...
Капят първите тонове
от любовната топла мелодия.
Бистрооките весели струни на капките
талантливо и страстно пулсират.
Заваля...
Затвори си очите и слушай,
слушай само дъжда!
Милиардите капки,
като истински живи сърца
се прегръщат
и сливат в голямо, световно сърце.
Дъжд вали...
Затвори си очите и слушай,
слушай арфата на дъжда,
на проливния, летния дъжд,
на красивата, топла любов!
Подарявам ти дъжд.
Подарявам ти музика –
топъл джаз,
завалял от белия облак над нас.
НЕЖНА СТРАСТ
Да се завърнем в Димчовия стих
с разцъфналите белоцветни вишни
и в нежното поднебие на думите
и в страстното ухание на чувствата
да бъдем истински,
естествени и голи
като ябълки с магнитен вкус на жива,
зрима плът.
От нямане на време за любов
сме заприличали на ангели –
жестоки, диви ангели
сред джунглата на своя грешен рай.
Да се обичаме!
Не вдигай, моля те, слушалката,
не включвай телевизор,
нито радио.
И вестниците остави
да се боричкат в тъмното
и да клюкарстват
като сноби в кафене,
където никой никого не чува.
Да се обичаме!
Виолата на тази лунна нощ
описва ритъма на блус,
запял в душите ни.
Да се обичаме поне до края на нощта,
поне до края на живота си,
облъчени от лунното сияние
с енергия за шепот
и за нежна страст.
ОТГОВОР
Такива чудесни череши
за пръв път при тебе видях,
в зелените клони гореше
слънчев следобеден смях.
В някаква странна илюзия
сякаш попаднах пленен,
музика, алена музика
шумеше, звънеше край мен.
Рояк от звънчета червени
в очите ми още кръжи.
Ти стоеше замислен до мене.
– Гният! – рече. – Защо ли, кажи!
Защо ли!?
Но аз за череши
не зная ни болест, ни цяр.
Видях –
на вратата висеше
един тежък, сърдит катинар.
ПИРОВА ПОБЕДА
Вселената ни гледа и се чуди.
С протегнати към нас ръце
тя чака лятото
на земния ни път да я повика,
тя чака одата на радостта
да разцъфти
и да завърже щастие.
А ние треперим,
подсмърчаме,
молим,
злословим,
препъваме,
хапем,
убиваме.
За какво?
За кого?
За този тъй кратък
като дъх на глухарче
живот?!
Снимка: delnik.net
