Ако не беше починал на 38 години, а бе доживял юбилейна възраст, Александър Сергеевич би започнал мемоарите си с думите: "В началото бе епиграмата..." Духовитият волнодумец написва първата си епиграма едва 14-годишен (1813). И не случайно.
Руската епиграма шества печатно и устно още от втората половина на предишното столетие. Начеващият поет знае имената на нейните творци: Михаил Ломоносов, Александър Сумароков, Иполит Богданович и плеяда други ироници. Той обиква епиграмата като поетичен жанр, създава я дори когато е на заточение в Кишинев, Михайловско, Кавказ. И й остава верен до сетния си дъх.
"Пушкин искаше да издаде отделна книжка с епиграми - свидетелства един от най-близките му приятели С. Соболевски. - И подготвяше за нея предговор".
Ако се съди по Пушкиновите автопортрети и скици ("Рисувам карикатури!" - възкликва в писмо от Кишинев), поетът би бил най-подходящият илюстратор на своите епиграми. Уви, злодейският куршум на Жорж Дантес при дуела лиши Русия и човечеството от едно оригинално томче Пушкинова сатира (над 60 епиграми).
Превеждайки през шейсетте години на миналия век руска литература и сатира, открих у Пушкин най-добрия учител за себе си в епиграмата и шаржа. И съм щастлив, че първото от трите ми уволнения за сатира бе именно заради социални епиграми, четени на рецитал на 10 хумористи в зала "България" (1965).
Епиграмите на Пушкин, безсмъртни съдници на погребаното самодържавие и на болшевизма, продължават да ни възхищават и днес. Защото са заредени с неговата любов и страст, изразени в крилатата му фраза: "Благоговея пред създателя на Фауст, но обичам епиграмите!"
(А. С. Пушкин ~ К. Мазер (1839), Всероссийский музей А. С. Пушкина)
Арист ни обеща трагедия голяма -
от жалост всеки зрител ще реве,
ще рукнот сълзи, както буйни ветрове.
Зачакахме велика драма.
И я дочакахме - и зрител, и артист -
пред нейните достойнства вдигнаха завеса:
наистина успя да съчини Арист
най-жалката пиеса.
1813
Подражание по френски
Съпругата ти толкоз ми се нрави,
че три да имах наместо една,
подобни все на твоята жена -
двете бих дал на всеки сатана,
ако от третата ме той избави.
1814
На Е. Н. Пугачова
Защо крещиш, че си девица,
дори във всеки девствен стих?
О, виждам аз - една певица
в куплети хленчи за жених.
1816
На Н. И. Гнедич
Да споря с теб ще бъде глупост -
във твойте стихове откривам грубост:
поех ги с мека длан -
до болка бях издран.
История със стихотворец
Лови слухът му всеки шумен
вой;
петни листа със стих безумен
той;
след туй крещи като последен
глух;
след туй печата сам - и в Лета
бух!
1817-1820
Ex ungue leonem*
Наскоро стихове изпях интимно
и ето, че без подпис ги видях;
а шутът вестникарски анонимно
написа жлъчна статия за тях.
Уви! Ни аз, ни тая твар площадна
немирството не скрихме и за час:
по ноктите той мигом ме отгатна,
а по ушите разпознах го аз.
***
Как разпрата не ти додея!
Двубоят с теб не ме гневи:
да, аз съм празен и бездеен,
а ти - безделник делови.
1820
***
Ожени се за Клариса,
тя е бедна, ти - богат;
нищо, че поемаш риска:
тя богата, ти рогат.
1822
На М. С. Воронцов
Полу-милорд, полу-крадец,
полу-мъдрец, полу-невежа,
полу-подлец, ала изглежда
ще стане истински подлец.
1824
На Гр. Орлова-Чесменска
Жена благочестива, строга,
душа отдава тя на Бога,
а пък плътта духовно сита -
на Фотия, архимандрита.
1822-1825
На Александър I
Възпитан в такт на барабан,
тоз буен цар бе капитан:
побягна сам от Аустерлиц,
в Дванайста зъзна като лист,
затуй бе фронтови професор!
Но фронта изостави с бяс -
сега е заседаващ цензор
в дипломатическата част.
1820-1825
* По ноктите познават лъва (лат.)
Бележка и превод от руски: Иван Коларов
Източник: slovo.bg
Картина (заглавна): А.С. Пушкин. Накануне , 1994 г., Илья Глазунов
