Роден на 18 януари 1879 г. в гр. Щип
За клюката
Между враговете, с които трябва да се бори всеки герой, всеки творец и вестител на нещо ново, на нещо живо и свободно в живота, далеч не най-слабият и най-безопасният е лошата мълва, тъй наречената клюка.
Не щом почнеш, а преди още да си почнал нещо да вършиш, почти заедно със замислюването на нещо, тя се раздвижва, разнася на всички страни твоите замисли – забъркани, преиначени, изопачени. И те стават вече най-опасни за тебе самия.
И ето защо, макар и да се мина вече половин век от политическото освобождение на България, гнетът на душевното ни робство е силен, и от ден на ден става все по-страшен.
Никой не смее да казва това, което мисли. Нито пък наистина мисли това, което казва за работите в българския свят. Защото, ако се опита да стори това, ако е политик, ще бъде подгонен от гнъсната тълпа на хитрите народни трибуни, ще бъде наклеветен като предател. Ако е учен, ще бъде осмиван и понижаван от организираните посредственици и представян като несериозен. Ако се опита като общественик или като мислител да изтъкне някои недоразумения в нравствените ни схващания, ще бъде изхокан от глутницата на лицемерите. Ако е литератор и казва нещо ново, уплашените предъвквачи и преписвачи на чужди книги и на евтино купени умове ще го залаят, както залайват триста песа наведнъж, щом влезе нов човек в някое село.
И най-голям съюзник в тая работа и в тия подвизи е клюката. Не напразно тя е представена с такава сила от Вергилий в четвъртата песен на Енеидата: „Току забърза, затича мълвата по всички градове. Тъй бърза и пъргава е клюката, никое друго зло, никоя беда не стига по-рано от нея. Тя живее и расте от подвижност, колкото повече върви, толкова по-силна става. Отначало плаха и малка, скоро се издига до небеси – краката й по земята, главата й в облаците. Бързи крака, още по-бързи крила. Голяма, огромна, ужасна. Колкото пера по тялото й, толкова зорки очи под перата, толкова уста и толкова езици съскат и шъпнат, и толкова уши дебнат и слушат. Нощем тя прелита през мраковате между небето и земята и съска, и съска – и никога не склопва очи за сън благодатен. А денем, току я видиш ту върху гребените на къщите, ту върху високо стърчащи кули, ужас за градовете, истината забъркала с лъжата…”
Във всички страни дее клюкарството. Но то не е толкова опасно там, гдето все има някакъв контрол, дето има публика, способна и сама да съди и да не се поддава на лошата мълва, без да е проверила сама поне нещичко от това, за което се говори. Но у нас най-много се вярва на клюката и мнозина са станали нейни жертви. И хитреците, които искат да изкористят известно положение, най-често си служат с нея. И от нея плетат смъртни интриги.
Особено като я пуснат да се зарови в гънките на частния, на интимния, на семейния живот на тоя, против когото възнамеряват да я пуснат в действие. Тогава тя помита всичко, задушава доброто, хвърля пръст и прах в очите на страдалеца и образува кал, раздробява и задребнява най-чистите пориви на духа, загниват от нейното дихание всички нежности и сърдечни радости.
1927 г.
Из „Студии, статии, рецензии, спомени”, Александър Балабанов, Български писател, София, 1973 г.
Снимки: bglitarchives.org, Българската литературна класика