Четенето ~ Витамин, лекарство и интелектуална отрова

„Ненаситното четене е по-опасно от лакомията, защото убива не тялото, а душата.”

Размишленията на младия турски поет Can Bahadir YÜCE за силата на четенето

(William Sergeant Kendall - The End of Day, 1900 at Seattle Art Museum - Seattle)

Четенето на глас или за себе си дава множество ключове за разбиране на обществото и отделните хора. Преходът от устното четене към мълчаливото в известен смисъл резюмира накратко историята на размишлението. В античната епоха обичайната форма на четене била тази на глас. (Аврелий Августин в „Изповеди” описва своето объркване, когато среща човек, четящ мълчейки). С разпространението на пунктуацията, книгоиздаването и улеснения достъп до книгите, се утвърждава четенето наум. „Читателите” възникнали като една отделна категория хора.

Когато изследваме историята на четенето, разглеждаме паралелите между мълчаливото четене и осъзнаването на човека като отделна личност. Човекът, четящ сам за себе си, наум, постепенно откривал своята индивидуалност. Социолозите предполагат, че мълчаливото четене има принос за развитието на въображението. Антропологът Алберто Мангел установява връзката между усвояването на индивидуалното четене и подема на хуманизма.

Четенето „за себе си” е въпрос, изучаването на който занимава и съвременната наука. Знаем, че четенето в продължение на 6 минути понижава сърдечния ритъм, отпуска мускулите, сваля напрежението. Опитите четенето да бъде свързано със здравето имат своя дълга история. Сократ наричал писмеността „фармакон” – лекарство. Според философът, подобно на всички лекарства писмеността може както да лекува, така и да отравя.

Наистина ли четенето носи изцеление? Съдейки по последното изследване, публикувано в авторитетното списание „International Journal of Bussiness Administration” – да, може. Дълбокото четене – бавното, внимателно, обмислено и осъзнато, активира работата на различни области в мозъка, подържа тонуса, изостря възприятията, позволява по-добре да разбираме околните.

Джон Милтън вярвал, че четенето на хубави книги освобождава съвестта. Оруел правел връзка между способността на хората да разбират прочетеното и способността им да правят политически избор.

(Laura Theresa Alma-Tadema - World of dreams, 1876)

Има обаче и противоположната гледна точка – в определен период, романтичната литература е наречена „отрова”. Шопенхауер, например, заклеймява лошите книги, наричайки ги „интелектуална отрова”.

Може ли четенето в прекомерни дози да се превърне в отрова? Обръщайки се към Джон Ръскин, виждаме, че ненаситното четене е по-опасно от лакомията, защото убива не тялото, а душата.

Сенека няколко века назад, говори за пагубността от „излишното четене”. Стоиците предлагали да се четат само добри книги, само „в дълбочина” и само определен брой. Кант също съветвал своите читатели да бъдат „пристрастни” и да не позволяват всяка книга да им обърква ума.

След изобретяването на печатарския стан, книги станали леснодостъпни, а борбата с книжното изобилие – невъзможна. Така, западният читател свикнал да чете мълчейки, да бъде избирателен. По онова време възникнало това, което днес наричаме „обществено мнение”. Немският социолог и философ Хабермас споделя, че буржоазното обществено мнение се формира на основата на литературата. Неслучайно този процес съвпада с периода, в който монархиите губят своята власт.

Можем да кажем, че четенето е витамин, който повишава умствената активност, подобрява работата на мозък и ободрява. Наум или на глас, четейки наред или избирайки внимателно, всичко, което четем е част от наша идентичност.

Възможно е, главната причина за днешните световни събития да е именно авитаминозата.

Източник: izbrannoe.com
Картини: Wikimedia Commons

9755 Преглеждания