Уроци по летене, свобода и вяра в небесния безкрай, назаем от книгата на Ричард Бах „Небето винаги е там”
Небето винаги се движи, но никога не си отива.
Каквото и да се случва, то винаги е с нас.
Небето не може да бъде развълнувано и смутено. За него моите проблеми не съществуваха, никога не бяха съществували и никога нямаше да го обезпокоят.
Небето не те разбира погрешно.
Не те съди.
Небето просто е.
*
Без значение колко объркан, сложен и стресиращ е животът на пилота, той винаги има дом, който го очаква. За него винаги съществува радостта от завръщането в небето, от възможността да зърне земята от облаците или да се издигне над тях, винаги го очаква онзи вик на облекчение: „Вкъщи съм отново!“
*
Самолетът е машина. Не е възможно да бъде живо същество. Нито пък е възможно да изпитва желания, да храни надежди, да мрази или да обича.
Самолетът не може да оживее.
Самолетът не знае какво е „любов“.
Самолетът е студен метал.
Самолетът е машина.
*
Небето е винаги там горе… то не може да бъде скрито, премахнато, оковано с вериги, взривено. Небето съществува, независимо дали го приемаме или не, дали гледаме към него или не, дали го обичаме или мразим. То е там — спокойно и безбрежно. Ако не можеш да го проумееш, то се превръща в нещо много загадъчно, нали? Непрекъснато се движи, променя, но никога не си отива. Не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си.
Небето винаги го е имало и винаги ще го има. То не те разбира погрешно, не наранява чувствата ти, не изисква от теб да правиш нещата по точно определен начин и в точно определено време. Така че не е лош символ на Бог, нали?
Бог не иска нищо от нас, щом и ние нищо не искаме. Когато пожелаем да научим нещо за него, тогава се сблъскваме с неговите повели. Същото е и с небето. То не иска нищо от нас до момента, в който пожелаем да научим нещо за него, до момента, в който пожелаем да полетим. И тогава от нас започват да се изискват много неща, тогава откриваме закони, на които трябва да се подчиним.
Някой някога бе казал, че религията е начин да откриеш истината и това определение не е лошо. Религията на пилотите е летенето… то е техният начин да открият небето. Пилотът трябва да се подчинява на законите на небето. Не зная какво наричаш закони на твоята религия, но законите на нашата религия се наричат „аеродинамика“. Следвай ги, покори им се, и ти ще летиш. Ако не ги зачиташ, няма достатъчно думи или високопарни фрази, които да изразят това, което би се случило… ти никога няма да се издигнеш над земята.
Единственото нещо, което има значение, е да се подчиняваш на законите. О, трябва да вярваш достатъчно, за да пожелаеш да опиташ, но не мисля, че „вяра“ е точната дума. „Копнеж“ е по-подходящата. Важното е дали се подчиняваш на законите, а не дали вярваш в тях.
Съществува такъв закон на небето, например, който казва, че ако рулираш с този самолет срещу вятъра със скорост от 45 мили в час, със спусната надолу опашка и при подходящо тегло, той ще полети. Веднага ще се откъсне от земята и ще се издигне в небето. Има още много закони, които започват да действат след това, но това е един чудесен основен закон. Не е нужно да вярваш в него. Само трябва да се опиташ да развиеш скорост от 45 мили и тогава сам ще се убедиш в неговото съществуване. Може да опитваш това много пъти и ще разбереш, че той действа всеки път. Тези закони не се интересуват от това дали ти вярваш в тях, или не.
Не можеш да стигнеш доникъде с вяра, но можеш да отидеш където поискаш със знание и разбиране. Ако не познаваш закона, рано или късно ти ще го нарушиш, а когато не се съобразиш със закон на аеродинамиката, ще напуснеш небето с огромна скорост.
Ако нарушаваш законите на аеродинамиката, ако се опитваш да задържиш ъгъл на атака на крилото от 17 градуса, вместо от 15 градуса, ти ще бъдеш отхвърлен от Бог със силен удар. Ако не се разкаеш и не летиш в хармония със законите на аеродинамиката, ще бъдеш наказан — с огромна сума за заплащане ремонта на самолета — ако въобще някога повече летиш. При полет получаваш свобода само когато следваш законите на небето. Ако не се чувстваш готов да им се покориш, ти ще останеш привързан към земята до края на живота си. А това пилотите наричат „ад“.
Избрано от „Небето винаги е там”, A Gift of Wings, 1959 ~ 1972
Снимки: North Country Public Radio, libertaddigital.com