Великолепен и поучителен разказ за лейди МОНТЕГЮ и истински умната жена от писателя с грузински корени
Разказвал съм вече истории за истински императрици, истински писателки, истински принцеси. Днес ще ви разкажа за истински умната жена.
(Борис Акунин, 2013)
Умът, както е известно, бива различен калибър и профил – практически, научен, творчески, „женски”, поведенчески, психологически и т.н. Но мисля, че най-важният тип ум е този, който позволява на човек правилно да се отнася към живота.
Хората нерядко се влюбват от пръв поглед. Ние, литераторите, сме способни да се влюбим от една фраза. Така се случи и с мен. Влюбих се в лейди Монтегю, докато работех над книгата „Писателят и самоубийството” – именно от една фраза.
Не, не се безпокойте, тази дама не е извършила самоубийство, била е твърде умна за това.
Мери била дъщеря на граф Пирпонт, появила се на бял свят през 1689 г. Почти цялото си детство провела в библиотеката на бащиния си замък – едно от най-богатите книжни сборища на Англия. Но Мери не се превърнала в книжен червей. От книгите тя научила най-важното – да мисли самостоятелно.
В млада възраст тя се озовала в ситуация, твърде обичайна за девица от тоя сой – залюбила един мъж, а баща й се гласял да я жени за друг. При това, избраникът на сърцето й нямал никакъв шанс да се хареса на баща й. Мери решила тая тягостна ситуация с недевича мъдрост – щом няма да има щастие, нека поне има спокойствие и воля. Сама избрала човека, когото може да уважава и който й обещал да не й ограничава свободата, избягала с него и се омъжила без бащиното позволение.
Сър Едуард Монтегю също бил умен човек, отдаден на видни държавни дела, а съпругата му се превърнала с бижуто на лондонския свят. В Мери се влюбвали, обсъждали нейния блестящ ум и считали за висока чест да водят писмена кореспонденция с нея.
Бедният Александър Поуп, великият поет, се влюбил до уши в Мери – очевидно и той след някоя подходяща фраза. Искрено признал пред нея чувствата си, а красавицата, недослушвайки го, си тръгнала със смях – така си създала враг за цял живот.
Тази обидна за литераторите сцена е запечатана в известното платно на Уилям Фрит.
(The Rejected Poet Alexander Pope and Lady Mary Wortley Montagu in 1863, by William Powell Frith, 1852, Auckland Art Gallery)
Когато станала на 26, Мери заболяла от шарка – страшна за млада красавица напаст, пред която европейската медицина била безсилна по онова време. Лейди Монтегю оживяла, но цялото й лице било обезобразено, а знаменитите й ресници били опадали завинаги.
Тогава тя престанала да се появява в светския живот и накарала всички да й се възхищават от разстояние. По нейно настояване, съпругът й приел назначение като посланик на Англия в Константинопол. Там Мери изучила езика и обичаите, станала първата жена, изследвала живота в харема и издала прочутите „Турски писма”, които прочела цял Европа. Освен това, Мери изучила източния метод за ваксинация против шарка.
След време Мери и съпругът отново се завърнали в Англия, където с нова сила се разразила поредната епидемия от шарка. Лейди Монтегю започнала лична борба с нея – първо ваксинирала своето 3-годишно дете. После предложила да проведе експеримент върху осъдени на смърт затворници с обещание за помилване като награда. Те оцелели и били пуснати на свобода. След това продължила да прилага ориенталския метод за ваксинация в приютите за сираци. Сираците също оцелели. След това самият крал пожелал спасителна ваксинация за своето семейство, а страната повярвала в ефективността на това лечение и епидемията от шарка била победена.
Към своята 50-та година, лейди Монтегю решила, че вече е встъпила във възрастта на пълната свобода и повече не иска да води живот с условия. Разделила се с мъжа си, съхранявайки чудесни отношения с него и започнала да живее за собствено удоволствие.
Предпочела да живее в сладостната Италия, а в родината си се завърнала, когато почувствала, че краят вече наближава – на почтена възраст от 73 години. В края на живота си, лейди Монтегю признала, че не се е поглеждала в огледалото през последните 11 години. Е, нима не е умница?
Източник: lifedeeper.ru
Картина: commons.wikimedia.org
Снимка: en.wikipedia.org
