ВЕНЕТА ♥ Любовта на БОТЕВ

Венета, без Ботев. За нищетата и нерадостната съдба на любимата на Ботев след смъртта на поета-революционер, назаем от книгата на Тома БИКОВ „Другата история на България -157 модерни апокрифа”

(Венета, Иванка и Димитър в Женева, април 1892 г.)

Мила ми Венето…

Жената на Христо Ботев остава завинаги в неговата сянка, въпреки че прави не по-малка саможертва от мъжа си. До края на живота си през 1919 година тя пази спомена за великия си съпруг и посреща упорито и с достойнство трудностите, пред които я изправя съдбата. Заради любовта си към поета Венета Ботева преживява и бедност, и унижение, и отхвърляне от тогавашното консервативно общество. Въпреки това успява да отгледа и образова двете си деца Димитър и Иванка. Самата тя до края на живота си не успява да се научи да чете и пише, но никога не забравя едно от най-съкровените желания на именития си съпруг - двете ѝ деца да получат добро образование.

Венета произхожда от богат търновски род. Едва седемнайсетгодишна родителите ѝ я женят за заможния търговец Дончо Петров. Година по-късно ражда сина си Димитър. Още от самото начало на брака с първия си мъж Венета не е щастлива. Това я кара през 1870 година да предприеме немислимата за онова време стъпка да напусне мъжа си. Въпреки консервативните разбирания на обществото Венета получава подкрепата на майка си, която я праща в Букурещ при брат си. Вуйчото на младата жена не е случаен човек. Той е заможният владика Панарет Рашев. Въпреки че е църковно лице, а Църквата отрича развода, владиката намира сили да прости своеволието на племенницата си и я приема в разкошния си дом заедно със сина ѝ. Там тя се захваща с домакинската работа. Това била и една от основните причини, поради която вуйчо ѝ я приел. Усещайки, че старостта е близо, искал да има до себе си близък, който да му помага. В Букурещ Панарет развива не само църковна, но и обществена дейност. Член е на „Добродетелната дружина“, която финансира образователната дейност в населените с българи територии на Османската империя. Именно срещу тази дружина Ботев излива периодично гнева си в статии, публикувани в български имигрантски вестници, издавани в Румъния. Самият Панарет също е мишена на острото Ботево перо и по тази причина владиката не крие презрителното си отношение към хъшовете и техния поет. По ирония на съдбата Венета ще отдаде живота си именно на омразния на вуйчо си Ботев. Запознава се с младия революционер, докато той работи като учител в българското училище в Букурещ. На един от църковните празници, когато владиката по обичай след църковната служба приема гости от българската колония в Букурещ, дошъл и Ботев. В този ден Венета, заедно с още няколко жени, поднася сладко и кафе на гостите. Любовта между поета и разведената племенница на владиката пламнала от пръв поглед и не ги напуснала никога.

Когато връзката между двамата се задълбочава и Венета няма как повече да я крие от вуйчо си, Ботев ѝ предлага да се пренесе в бедния му дом. Изрично подчертава, че иска Венета заедно със сина ѝ Димитър. Това дава увереност на младата жена и тя тръгва след порива на сърцето си. Изоставила охолния живот, Венета започва да върти бедното домакинство на Ботев. Заради тази постъпка вуйчо ѝ прекъсва всякакви контакти с нея и дълго не може да прости предателството. В дома на Ботев Венета пере и храни не само мъжа си, но и приятелите му хъшове, които редовно гостуват. В този дом Венета редовно посреща и бъдещия премиер на свободна България Стефан Стамболов. През тези години Ботев е не просто негов неофициален наставник, но и същински кумир. Само десетина години по-късно, като председател на Народното събрание, Стамболов ще откаже на Венета да увеличи нищожната ѝ поборническа пенсия, а при една тяхна случайна среща на улицата във Велико Търново отвръща глава от погледа и ѝ и дори не я поздравява.

Въпреки бедността Венета е щастлива от живота си с Ботев. Буйният му нрав омеква, когато се прибира при семейството си. Той се отнася с доведения си син като със свой и това кара жена му да го обича още повече. През пролетта на 1876 година Венета ражда второто си дете Иванка. То е плод на скандалната ѝ любов с поета, който само месец по-късно ще поведе двеста младежи в отчаян опит да донесе свобода за България .

На 13 май 1876 година Ботев излиза от дома си. Казва на съпругата си, че ще пътува за Браила и Галац и ще отсъства от дома няколко дена. Нищо неподозиращата Венета не се съмнява в думите му. Научава къде е тръгнал мъжът ѝ, след като вестта за неговата смърт стига до Букурещ. Сломена от мъка, Венета получава прощалното писмо от Ботев още по-късно и го пази до края на живота си.

След смъртта на мъжа си остава сама с двете деца и без никакви доходи. Известно време хъшовете ѝ помагат да оцелява, но и те самите нямат големи възможности. Така съпругата на поета е принудена да търси прошка от вуйчо си. Той отказва да ѝ даде такава, но все пак сърцето му се смилява и ѝ дава малко пари, за да се върне в родното Велико Търново. Там общественото мнение е категорично срещу вдовицата на Ботев. Тя има славата на жена, която е напуснала първия си мъж и живяла без брак с втория. Отношението на хората към нея е съчетано с тежка бедност. Венета на всяка цена иска да спази заръката на Ботев и да образова двете си деца.

Веднага след Освобождението получава поборническа пенсия от нищожните 30 лева, която не стига за нищо. През 1885 година, когато приятелят на мъжа ѝ Стамболов, председателства Народното събрание, тя прави официално искане пенсията ѝ да бъде увеличена. Отговор от Народното събрание не получава, но във вестниците се появяват публикации, че иска да се възползва от славата на мъжа си. Гордата Венета отговаря на упреците с писмо до вестниците, в което се отказа от мизерните 30 лева. Това е оглушителен шамар за тогавашните политици и журналисти. До края на живота си тя презира тези две групи хора и отказва каквито и да било контакти с тях. За да изхранва децата си, музата на Ботев е принудена да работи като прислужница в богати домове. Работата не ѝ тежи и тя успява да си стъпи на краката. През 1886 година вуйчо ѝ й прощава за втори път и я кани отново в Букурещ. Там Венета се грижи за него. След смъртта му непокорната племенница получава добро завещание, което обаче е изпълнено единайсет години по-късно. Дотогава бедната вдовица продължава да изпитва финансови трудности. Щом получава завещанието, Венета бърза да раздаде част от него на бедните и Църквата.

Мъките на Венета обаче не спират със стабилизирането на финансовото ѝ положение. През 1906 година тя понася втория голям удар в живота си. Едва на двайсет и една години умира дъщеря ѝ Иванка. До края на живота си майката не успява да се съвземе от този удар. Венета прекарва старините си при сина си Димитър в София. Често пътува до родното Търново, което непрестанно ѝ липсва. В края на живота си пожелава да отиде до родния си град. Веднага щом пристига, ѝ става лошо; моли да изпратят телеграма до сина ѝ в София. Димитър веднага тръгва за Търново, където вече е ясно, че Венета е получила тежък инсулт. С последни сили тя дочаква сина си, за да му даде прощалното писмо на Ботев, което грижливо крие от чуждите погледи през целия си живот. Минути след като вижда писмото в ръцете на сина си, Венета затваря очи и завинаги си отива от този свят. Роднините ѝ я погребват във Велико Търново, в гроба на любимата ѝ дъщеря, без да разгласяват за смъртта и.ѝ Това били последните две желания на жената, която доброволно останала в сянката на любимия си мъж.

От: „Другата история на България - 157 модерни апокрифа”, Тома Биков, изд.Милениум