Възражения против женското възпитание и Стендал „За любовта”
Смешното на съвременното възпитание се състои в това, че учи младите момичета на неща, които те трябва да забравят скоро след като се омъжат. Необходими са по четири часа на ден в продължение на шест години, за да се научат да свирят добре на арфа. За рисунки на миниатюри и акварел – половината от това време. Повечето от младите девойки не могат да постигнат дори една поносима посредственост: оттук и вярната поговорка – „Кажеш ли любител, разбирай невежа”.
Да предположим, че едно младо момиче има известен талант – три години след брака тя дори веднъж на месец не подхваща арфата или четката: за тях е положила много труд, но вече са й доскучали, освен ако случайно не притежава душа на артист, което е толкова рядко и което прави жената непригодна за домакинските грижи.
Така под глупавия предлог за приличие младите девойки не научават нищо, което може да ги ръководи в ония жизнени обстоятелства, които ги очакват – нещо повече – от тях скриват, отричат съществуването на такива обстоятелства, за да бъде още по-силен: 1. Ефектът на изненадата. 2. Ефектът на недоверието по отношение на възпитанието, тъй като то се е оказало измамно.
Твърдя, че на добре възпитаните млади момичета трябва да се говори за любовта. Кой ще се осмели да каже чистосърдечно, че при съвременното състояние на нравите 16-годишните момичета не знаят за съществуването на любовта? От кого получават те тъй важната и тъй трудно обяснима представа за нея?
Тъй като съвременното женско възпитание е може би най-забавният абсурд на съвременна Европа, колкото по-малко е получила жената от това възпитание, толкова е по-голяма нейната стойност. Ето защо в Италия и Испания жените стоят много по-високо от мъжете и, бих казал, дори много по-високо от жените в другите страни.
Избрано от: „За любовта”, Стендал, изд. ОФ 1981 г.
Portrait de Stendhal, Henri LEHMANN (1814 - 1882)
