Думи на видния руски писател, поет, драматург, военен кореспондент Сергей Владимирович. Автор на текста на химна на СССР и Руската Федерация, баща на талантливите режисьори Андрей Кончаловски и Никита Михалков.
(1913 ~ 2009 )
За мен може да мислите каквото ви е угодно.
Не изпитвам нищо, когато ме критикуват. Аз критики не слушам. Написах химна. Други написаха свой вариант. Не зная, дали ми се е удало да изразя онова, което чувствах тогава, но стиховете на останалите не ги приеха – приеха моите.
Искам да живея и от нищо да не се страхувам. На 94 години съм. На тая възраст мислиш само за едно – скоро всичко ще свърши, но ми се иска хората да живеят по-спокойни на тая земя, и в частност – в нашата страна.
У жените винаги ме е привличала душата. Ако жената живее за теб – значи тя има душа. Понякога се случва така, че тя иска ти да живееш за нея. Това вече е сложен психологически етюд.
Мъжът е длъжен да се облича спретнато с онова, което му подхожда – а това решава жена му.
Трудно ми е да кажа как живея в момента. Едно е, когато виждаш зле на 30. Друго е, когато си на 94. Но трябва да търпиш и да работиш. Главното за мъжа е да живее и работи. А писателят – той винаги работи.
Обичам два филма на Никита Сергеевич – „Роднини” и „Обломов”. Всъщност нямам право нито да го хваля, нито да го ругая. Синът ми, Никита Сергеевич – та той вече е стар човек, скоро ще навърши 70.
Нищо не препрочитам, защото така или иначе всичко помня.
Всичките ми близки приятели умряха, едни заради болест, други поради нещастен случай. Искало ми се е да се запозная с някои от известните личности, а изведнъж отваряш вестника и прочиташ, че вече са отпътували от тоя свят. Учудвам се, че някои много лоши хора, за политиците говоря, живеят толкова дълго. Но и те умират.
Изобщо, за смъртта е нужно да се мисли така, както за живота.
Познавах Ворошилов, Хрушчов, Берия, Микоян, Молотов. Срещах се със Сталин – той харесваше стиховете ми – не ми го е казвал лично, това го говореше на другите. Не ми се замая главата от всички тия познанства, защото съм човек с чувство за хумор.
Човечеството във всички времена, и през 70-те години, и днес – в крайна сметка се вълнува от едно – никой не иска войни. В сравнение с това, всичко останало са глупости.
Напразно ругаят Хари Потър. Прочетох книгата. Хари Потър никому с нищо не вреди. Това е много увлекателно четиво.
С хората на моята възраст не искам да разговарям – нищо хубаво няма да чуеш от тях.
Снимка: Российская газета
