За кротостта, простотата и незлобието, които не произлизат от естеството, но се придобиват с усърдие и труд; и за лукавството
Из прочутата духовна творба „Лествица” на Св. преподобни Йоан Лествичник (579-649 г.), в която той описва тридесет стадии на духовно развитие, оприличени като тридесет стъпки нагоре по стълбата.
(Йоан Лествичник, Новгородска икона от XIII век)
╫ От „Лествица”, стъпало 24
Кротостта е неизменно устройство на ума, което си остава еднакво както при почести, така и при безчестие.
Кротостта се състои в това, при оскърбяване от ближния, да се молим за него искрено и без смущение.
Кротостта е скала, издигаща се над морето на раздразнителността, в която се разбиват всички вълни, които се удрят в нея, а самата тя остава непоклатна.
Кротостта е утвърждаване на търпението, врата или по-добре казано майка на любовта, начало на духовната разсъдителност; защото Писанието казва: Господ учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:8, 9). Тя е ходатайка за опрощаване на греховете, дръзновение в молитвата, вместилище на Светия Дух. На кого ще погледна, казва Господ, освен на смирения и съкрушения духом, и мълчаливия (Ис. 66:2).
Кротостта е помощница на послушанието, пътеводителка на братството, юзда на буйството, пресичане на гнева, подателка на радостта, подражание на Христа, ангелско свойство, здрави окови за бесовете и щит против огорчението.
В кротките сърца почива Господ, а размирната душа е седалище на дявола.
Кротките ще наследят земята, или по-точно ще завладеят земята, а буйните в гнева ще бъдат изтребени от земята им.
Кротката душа е престол на простотата, а гневливият ум е деец на лукавството.
Тихата душа приема думите на премъдростта; защото е казано: Господ насочва кротките към правда (Пс. 24:8, 9), а най-вече към разсъдителност.
Правата душа е съжителка на смирението, а лукавата – робиня на гордостта.
Душите на кротките ще се изпълнят с разум, а гневливият ум е съжител на тъмнината и неразумието.
Гневливият човек и лицемерът се срещнали; и не е било възможно да се намери правдива дума в техния разговор. Ако разкрием сърцето на първия, ще намерим буйство; а разглеждайки душата на втория, ще видим лукавство.
Простотата е утвърдил се навик на душата, която е станала чужда на всяко различие и неспособна на лукавство (неподатлива на злоумие).
Лукавството е изкуство, или по-добре казано бесовско безсрамие, което е изгубило истината и мисли, че може да скрие това от мнозина.
Лицемерието е противоположно устройство на тялото с душата, преплетено с разни измислици.
Незлобието е тихо устройство на душата, свободна от всякакво хитруване.
Правдивостта е невидима мисъл, искрен гняв, откровено и непреднамерено слово.
Простодушен е онзи, чиято душа се намира в своята естествена чистота, както е била създадена, и който искрено се отнася към всички.
Лукавството е изопачаване на правотата, съблазнен разум, фалшиво самооправдание с благонамереност, проклятия подлежащи на мъки, двусмислени думи, прикритост на сърцето, бездна на ласкателство, навик да лъжем, самомнение станало втора природа, противник на смирението, маска на покаяние, прогонване на плача, вражда против изповедта, упоритост в своето мнение, причина за падения, пречка за ставането от падение, коварна усмивка при изобличенията, безразсъдно скърбене, лицемерно благоговение, с една дума – то е бесовски живот.
Лествицата на монашеските добродетели (икона от Синайския манастир, XII век)
Лукавият е съименник и съучастник на дявола; затова и Господ ни е научил да наричаме дявола лукав, когато казваме: избави ни от лукавия.
Нека бягаме от стръмнините на лицемерието и от рова на скритото лукавство, слушайки казаното, защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, като трева ще бъдат покосени, защото такива са пасбище на бесовете.
Бог се нарича Любов, а също и Справедливост; затова Премъдрият в Песен на Песните говори към чистото сърце: справедливостта те възлюби. А неговият баща е казал: благ и праведен е Господ; и за ония, които са Негови съименници говори, че те се спасяват: Господ спасява правите по сърце; и още в друг псалом: Господ… обича правда; лицето Му гледа праведника.
Първото свойство на детската възраст е безразличната простота, и докато Адам я е имал, той не е видял голотата на своята душа и нищо срамно в голотата на своята плът. Похвална и блажена е и оная простота, която у някои е по природа, но не е такава, както пресъздадената от лукавството чрез много пот и труд; защото първата ни запазва от лицемерието и страстите, а втората бива причина за най-високо смирение и кротост; затова и наградата за първата не е голяма, а за последната е преславна.
Лукавият човек е лъжлив предвидливец, който мисли, че от думите може да разбере мислите на другите, и по външните постъпки – тяхното сърдечно разположение.
Истинското отдалечаване от света, послушанието и опазването на устата, често са имали голяма сила и неочаквано са лекували неизцерими страсти.
Невъзможно е богатите да влязат в царството небесно; невъзможно е и безумните мъдреци на този свят да влязат в простосърдечието.
Често падението изправя лукавите, дарявайки им неволно спасение и незлобие.
Изображения: bg.wikipedia.org
Йоан Лествичник, Новгородска икона от XIII век
Лествицата на монашеските добродетели (икона от Синайския манастир, XII век)