Из „Светът на Великите души. Словото на планината” на Учителя Петър ДЪНОВ
Пробният камък
Ходи в светлия път на живота, де огън гори, де вода тече, де въздух лъха, де трева никне, де цвят цъфти, де риба плува, де птица хвърка, де човек мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари.
Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва.
Слушай, когато истината говори.
Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае.
Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели на човека са.
Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре.
В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.
В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека.
В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.
Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои.
Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои.
Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва.
Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва.
Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.
Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва.
Когато простият царува, прах се дига.
Когато умният царува, мирът изгрява.
Там дето мравката се дави, човек се забавлява.
Там дето мравката се забавлява, човек спи.
Глупавият слуша с едното си ухо, умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува.
Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото -за уморения. Ако си дома - дете си; ако си на нивата - млад си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота.
Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай.
Взимай, когато добрият ти дава.
Давай, когато умният от тебе иска.
Дом без врата и училище без прозорец подобни са. Защо са подобни? Както в къща без врата никой не може да живее, така и в училище без прозорец нищо не може да се научи.
След като си ял сладки плодове, не яж горчиви.
След като си пил сладък сок, не пий пелин.
След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели.
След като си направил едно добро, не го разгласявай с тъпан.
След като си изказал една велика мисъл, не ù прави затвор.
След като си писал едно любовно писмо, не дрънкай звънец.
След като си нагостил някого, за всичко му говори, но не и за пари. Ако му говориш за пари, ти го съблазняваш, а себе си ощетяваш.
Не се вкисвай, когато те подквасват.
Не давай маслото си, когато те чукат.
Не плачи за това, което не си постигнал.
Не благодари, когато всички те хвалят.
Благодари само тогава, когато знаеш, че любовта е с тебе и виждаш какво тя върши.
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза.
Неизброими са пътищата на знанието.
Неизброими са прозорците на светлината.
Любовта през една уста не говори. Хиляди са устата на любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста.
Един е Духът, много са духовете.
Един е Бог, много са душите.
Един е Той, много са Неговите синове и дъщери.
Едното е цялото, многото са части на цялото.
Едно е името на цялото, неизброими са имената на частите.
Истинският път няма пътеки.
Път, който има много пътеки, той е път на мрачния свят.
Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа.
Път, който има прах, той е път на заблуждения.
Път, който няма никакъв прах, той е път на светлината.
Мрачното небе е небе на тъмнината.
Ясното небе е небе на светлината.
Живот, изпълнен с мъчнотии, е живот на страдание.
Живот, изпълнен с блага , е живот на веселие.
Ходи там, дето светлината ходи.
Слизай там, дето водата слиза.
Работи там, дето Духът работи.
Любовта живее, Мъдростта свети, а Истината носи бъднините.
От: „Светът на Великите души. Словото на планината”, Беинса Дуно, Учителя Петър Дънов
Снимки: petardanov.com
