За деветия месец от годината, назаем от лаконичното „Експресионистично календарче за 1921” на ГЕО
СЕПТЕМВРИ
Когато в полунощ от седмия етаж разтворя душния прозорец високо над града - в безкрайността на здрачните кръгозори трептят разеяни безбройни светлини - прозорци, витрини, фенери, - градът лежи като огромна хилядоглава, хилядоока хидра, която един ден внезапно ще се идправи страшна и свирепа: пред осветените прозорзи с копринени завеси, над безгрижните покриви, под които екнат акорди на пиано, оркестри, грамофони, изтягат се тлъсти бедра в гладко изгладени панталони по меки плюшени фотьойли, отоманки - върху обкичени с книжни цветя естради извиват се женски нозе, позабулени с прозрачни роклички от тюл, люлеят се посред шампанско разголени гърди пред груби погледи, размътени от похот.
О свирепа хидра на разплата, хилядоглава, хилядоока с безбройните светлини на нощния град, очакващ дванайсетия час.
Далече, из утробата на черни облаци, се ражда кървава луна.
Снимка: Фотоархив на ИЛ-БАН, lit.libsofia.bg
