„Ако попитаме пък смирението що казва на сърцето – ще ни отговори: „Казвам му: считай се за нищо и ще имаш мир в Бога.”
Съпоставяне на гордостта със смирението
Първоначално гордостта се проявява в сърцето. По проявяването на сърдечните помисли се познава доколко, човек е обладан от този грях. За да бъде контрастът между горделивия и смирения по-пълен ще съпоставим движението на мислите у единия и у другия – в сърцето на гордия и в това на смирения човек.
♥ Горделивото сърце обича само себе си.
Смиреното сърце обича всички.
Горделивото сърце изтъква навсякъде своето „аз.”
Смиреното – не говори за себе си.
Горделивото – завижда.
Смиреното – обича.
♥ Гордостта – явява на показ своите дарби.
Смирението – ги прикрива.
Гордостта се хвали със своите дела.
Смирението всякога ги прикрива.
Гордостта обича и се ласкае от похвали.
Смирението бяга и се срамува от такива.
♥ Гордостта помни стореното й зло.
Смирението помни само доброто.
Гордостта говори за мъст.
Смирението – за любов.
Гордостта е самомнителна.
♥ Смирението съзнава, че всичко дължи само на Бога.
Горделивото сърце се счита за праведно.
Смирението – е с искрено съзнание за своите грехове.
Гордостта злорадства, мрази и отмъщава.
Смирението сърадва, обича и прощава.
Горделивото сърце е самонадеяно.
Смиреното – пълно с упование на Бога.
Гордостта се стреми да бъде първа; не търпи превъзходство над себе си и ако
срещне такова – завижда или съперничи.
♥ Смирението търси да бъде на последно място и се радва на успехите на другите.
Гордостта желае да бъде цар.
Смирението желае да бъде слуга.
Смиреното сърце е извор, из който изтича всичко добро.
Горделивото – е кладенец, из който изтича всичко зло.
Гордостта погубва човека духовно.
♥ Смирението го спасява.
Ако попитаме гордостта: „Какво казваш на сърцето, което ти дава пример, тя ще ни отговори: Казва му: познай – яви своите добродетели, доблест, ценност – и светът ще падне да ти се поклони и ти ще бъдеш доволно.”
Ако попитаме пък смирението що казва на сърцето – ще ни отговори: „Казвам му: считай се за нищо и ще имаш мир в Бога.”
Гордостта носи тъмнина в сърцето, а смирението светлина. В сърце, в което има гордост няма място за смирение, защото не може светлината да съществува съвместно с тъмнината. Колкото повече денят се прояснява, толкова и тъмнината се прогонва. Тъй е и с живота на сърцето – колкото повече смирението го изпълва толкова и поменът от гордостта изчезва.
От „Смирение и гордост”, Йеромонах Иларион, 1944, Печатница А. Д. Паничковь, Свищов
* Karlskirche Fresco, „Humilitas”, commons.wikimedia.org
