Ако има рецепта за успешно кметуване, тя е тъкмо тая. Без самозабравяне.
Едно шопско село било прочуто с това, че кмет не задържало. Избирани били млади, избирани били стари – мине, не мине някое време и кметът излезе от общината, та не се върне там никога. Назначавали по-учени хора, опитвали и с неуки – все тая.
Така дошъл ред на Йордан – човек селянин, средна ръчица, с калпаче, цървули и беневреци. „И тоя няма да го бъде – споглеждали се хората помежду си. – Хеле сега, когато ще ставаме граждани.“
Наистина слухът, че селото ще става град, се оправдал. Излязъл указ, дошли големците, имало тържество и селото било официално обявено за град.
Влязъл Йордан в кабинета си първия ден, огледал се и рекъл:
– Донесете ми един сандък.
– Какъв сандък.
– Обикновен сандък – рекъл Йордан. – Да е висок колкото стол.
Донесли съветниците сандъка, а новият кмет наредил:
– Сега едно голямо огледало донесете и един хубав градски костюм.
Когато и тази заповед била изпълнена, кметът съблякъл селските си дрехи, сложил ги в сандъка и облякъл хубавия градски костюм. Сандъка преместил зад бюрото, на мястото на кметския стол, и седнал отгоре му. Така започнали дните на неговото управление.
А те се оказали дълги – тези дни. Трупали се като снежинки от небето, леко и кротко, превръщали се в месеци и години.
Не паднал Йордан от кметското място, градът растял и всичко вървяло добре. „Каква е неговата тайна? – чудели се недоверчивите шопи. – Тук има магия!“
И решили да го следят. Наредили дежурства навсякъде. Турили постове. Всичко било обикновено, нормално – Йордан си живеел живота, както и всички останали.
Тогава съветниците решили да наблюдават какво прави той в кабинета си сутрин, когато по строга традиция за десет минути се заключвал, да остане сам.
Пробили стената. Замаскирали отвора. Клекнали сутринта и зачакали.
Влязъл Йордан в кабинета си, съблякъл хубавия костюм. Отворил сандъка, извадил селските дрехи и ги облякъл.
Застанал пред огледалото, огледал се хубаво и като вдигнал пръст, рекъл:
– И не забравяй, Йордане, откъде си дошъл! След което пак се преоблякъл, прибрал селските дрехи в сандъка и отключил вратата, та да му почне работният ден.
Снимка: БГНЕС