„Щастието да сте притежатели не само на собствените си тела, но и на собствените си души.”

Нравственият ад съществува, рецепта за живеене няма. Щастие е да бъдете себе си. Споделено от четвъртия том с есета на Георги Марков „Колективният фалш“ (Изд. „Рива“ 2019), четени по радио „Дойче Веле“ и радио „Би Би Си“ в периода 1971 ~ 1978 г. 

***

Ето, че стигаме до първата голяма тема на българското съвремие – до конфликта индивид – общество. Този конфликт е стар, колкото е стар и светът, но днес у нас той има нови измерения и нов мащаб. Никога преди с такава крещяща яснота и категоричност не е бил поставян въпросът за отказа на човека от неговата собствена индивидуалност и превръщането му в униформен член на униформеното общество. „Ти не си повече това, което си, ти си това, което ни е нужно да бъдеш.“ Действието на този лозунг в живота съдържа един от най-драматичните литературни заряди. Отказът от себе си е много повече от физическо самоубийство, защото с него животът не свършва, а се разделя на две взаимно отричащи се половини, които създават нравствения ад. Защото, за щастие или нещастие, човек помни своята индивидуалност и инстинктивно се стреми към нея, което личи дори под най-добре скроената униформа.

 Как да живееш? Колко хубаво е, че рецепта за живеене няма и не може да има, че животът превръща идеологическите канони на амбициозните философи и полуумните им последователи в историческа нелепост. Трагична нелепост. Никой никому не може да каже как да живее. Може би най-общият и най-простият отговор е – да живееш като себе си. Но тук веднага идва въпросът – има ли те? Съществуваш ли като себе си? Или както нечия непозната ръка е написала на един стар гроб край София: „И да те е имало, пак те е нямало“. Тъкмо защото не споделям безмерното отчаяние на този надпис, тъкмо защото вярвам, че все нещо остава и вечно съществува, моето пожелание е – щастието да бъдете себе си. Щастието да сте притежатели не само на собствените си тела, но и на собствените си души. И не само за времето, в което живеете, но и за времето, когато ще се преселите в спомените на другите. Бъдете като себе си!

Фрагменти от: Георги Марков, „Колективният фалш”, есета, част 4”, изд. РИВА
Снимка: Георги Марков, Архив БТА