Видният български писател, поет, философ, общественик, майстор на баснята и епиграмата, и неговите „Религиозни и философски размишления”
Народ, който не признава никаква правда над човешката правда, никаква сила над човешката сила - сиреч, който не вярва в Бога - бива рано или късно разбит, заробен и обезправен.
За волно и независимо битие е потребен силен устрем към ред, справедливост и добродетел, а подобен устрем липсва - там гдето липсват вяра във върховен Промисъл, зачитане на божествени наредби. Без богопознание и богопочитание няма и не може да има мъдър и правилен обществен живот. Човек не може да бъде сам за себе си идеал, сам за себе си начало и край. Първата потреба на човека е да допълни себе си духовно - да пресъздаде своята душа. Къде може той да намери насърчение и подкрепа в тоя поход към съвършенство? У Бога! Бог е изворът на всяко добро, понеже понятието за Бог е идентично с понятието за съвършенство!
Един народ заживява живот просветен и нормален само от деня, когато почва да разбира нравствено духовните закони - и да съобразява с тях всички свои духовни дела и стремления.
Народ изпаднал в развала и варварщина не живее: той влачи живота си - както окованият злосторник влачи оковите си.
Такъв народ не е даже народ: той е разнебитена човешка сбирщина, назряла за погазване и покоряване, готова за робуване.
И когато подобна сбирщина стои няколко време незаробена - това се дължи само на немарливостта или търпимостта на нейните съседи.
***
Каквото и да прави некадърният властник, той не бива никога годен за геройски подвиг.
Велики дела вършат само великаните.
Отистина, виждаме често нищожност и бездарност - ловко забулени - да минават за способност и вещина.
Това, обаче, е една илюзия; хълмът - посред едно пространно равнище - изглежда планина, но той си е хълм.
Дълговековно мамило няма в историята. рано или късно тя поставя всекиго на мястото му.
***
Ламтенето за власт - психологически анализирано - не е друго нещо освен стремление да блестиме, не със средства каквито намираме в себе си, а със средства, които чужди хора ще поставят на наше разположение.
Човек обладаващ велики достойнства не бива никога властоискател. Той не привлича славата чрез подмамване: тя сама го задиря!
***
Славолюбив обществен деец играе честта си и спокойствието си на зар - и най-подире се оттегля от играта, огорчен, посрамен, изтощен, съсипан.
Такива дейци изобилват навсякъде - но най-много се срещат, уви, на балканския полуостров - който е пълен със съкрушени самомнения и провалени големщини!
***
Изпадне ли един народ в неволи и бедствия - вестяват се всевъзможни хитроумници, готови да го спасяват.
Но спасен бива само онзи народ, който спасява сам себе си=
Героите играят велика роля в живота на народите.
Но героите не могат нищо - когато всяко геройство липсва в публичната душа.
***
Един от великите уроци на историята е, че народи безверни и заробени не са смогвали никога да овладеят свобода чрез самоотвержена борба и мъжествени подвизи.
Който не вярва в нищо, не обича нищо.
А който не обича нищо, не се жертвува за нищо.
***
Из: „Религиозни и философски размишления”, Стоян Михайловски, 1941 г.
Снимка: Стоян Михайловски, Институт за литература при БАН, lit.libsofia.bg
