„Да определяме щастието в живота според на разкоша и богатството, ще рече да не обръщаме внимание на собственото си благородство, и от хора да се обръщаме на коне и осли!”
Дух праведен. Кой може да се смята щастлив?
Сегашният наш живот изобилства с многочислени тревоги и грижи. Но това не е тежко, възлюбени, а тежкото е, че ние имаме възможност да направим тези тревоги и грижи по-слаби или поне да ги понасяме без особени страдания, а пък не се грижим нито за едното, нито за другото, но всичкото си време прекарваме в обезсърчение: един скърби, че е беден, друг - че е болен, трети - заради многото грижи и безпокойства вкъщи, четвърти - да изучи децата си, а пети - поради бездетство. И обърнете внимание, какъв излишък от безумие има в случая, защото почти всички скърбят за неща, противоположни едни на други. Не би трябвало да се скърби за противоположни неща. Ако ли бедността е зло, и при това непоносимо, то оня, който живее в богатство, никога не би трябвало да скърби. Ако бездетството е зло, то оня, който е бил щастлив да има много деца, би трябвало винаги да бъде весел. Ако ли е желателно да се занимаваме с обществени работи и да се наслаждаваме от почести и да имаме много подчинени, то би трябвало всички да избягваме свободния и спокоен живот. А сега, като виждаме, че еднакво скърбят и богатите, и бедните, и твърде често дори богатите правят това повече от бедните, скърбят властимащите и подчинените, бащите на много деца, и онези, които нямат нито едно, ние смятаме, че са виновни за това настроение не самите обстоятелства, а онези, които не могат както би трябвало да се възползват от тях и да отстранят от себе си всяко обезсърчение.
Не внезапната промяна на тези обстоятелства служи за причина на тревогите и безпокойствата, но ние и нашият ум, така че ако той е добре образован, ние винаги ще си отдъхваме в спокойно море и в тихо пристанище, макар отвсякъде да се надигат безброй много бури; и в другия случай, когато той не е добре настроен, ние ще се намерим в положението на оня, който е изпаднал в корабокрушение, макар всички наши дела да са движени от добър вятър. Същото може да се забележи и за телата. Оня, който е заздравил своето тяло, не само няма да претърпи нищо ужасно, макар и да се е явила нужда да противодейства на безбройни промени на въздуха, но благодарение на упражнението и на навика към лоша температура, даже получава увеличение на своята сила; ако ли той има слабо и мършаво тяло, макар дори и да се наслаждава на хубаво и ароматно време, не ще извлече от това благоприятно условие никаква полза, понеже собствената негова немощ противодейства на хубавото влияние на времето. Затова и ние, всеки път, когато забележим, че не ни върви в работите, нека, възлюбени, да не обвиняваме Бога, защото това не значи, че ние сме намерили лекарство за раната, а значи, че към раната сме притурили още една.
Нека не мислим, че светът се управлява от демони, да не мислим, че за нашите дела никой не промишлява, да не противопоставяме на Божия промисъл някаква фаталност или съдба. Всичко това е преизпълнено с богохулство, защото бъркотията и лошият вървеж на работите зависят не от хода на самите работи, а от настроението на духа, който, макар и да би се наслаждавал от много благоприятно стечение на обстоятелствата, не би получил за себе си никаква полза дотогава, докато не поправи безпорядъка, който се намира в самия него.
Много хора понасят бедност - и не престават да благодарят на Бога за това! Мнозина пък живеят в богатство и разкош и не благодарят, а злословят Бога! Други, без да са претърпели нещо ужасно, обвиняват Божия промисъл. Не малко има пък такива, които прекарват целия си живот в затвор, понасят тамошните страдания с по-голямо благоразумие, отколкото - своето положение онези, които живеят на свобода и в безопасност. Виждате ли, че нашето душевно състояние и нашият собствен ум са причина и на едното, и на другото, а не самата природа на обстоятелствата. Ето защо, ако ние се грижим за нашия дух, то не би имало грижи и безпокойства, не би имало раздори, не би имало нищо ужасно, макар и обстоятелствата на нашия живот да биха се колебали по-силно дори и от морските вълни.
За това, кой е приятел на Бога и кой враг, не съдете на основание на тукашното щастие и нещастие, но ако видите, че някой живее справедливо, изтощава се от болест, взира се в това, което е благочестиво, то облажавайте го и го считайте достоен за съревнование, макар и да е завързан от безчислени вериги, макар той непрекъснато да живее в затвор, макар и да би бил работник у недостойни господари, макар и да би живял в бедност, макар и да би работил на мини, макар и да би търпял нещо друго по-ужасно и по-непоносимо. Блажен е тоя човек, макар и да биха били дори изкълвани очите му, макар и да биха го горили или пък, по-малко, да биха изнурявали само тялото му. Ако видите, че друг, който живее порочно и развратно и който извършва големи злодеяния, се наслаждава на голяма чест, издига се дори до царския престол, слага на себе си корона, има багреница и владее цялата вселена, то оплачете него, и по тази причина го наречете нещастен. Наистина, няма нищо по-тежко от разнебитена душа, макари да би є била подчинена цялата вселена. И наистина, каква полза имаме от излишни богатства, когато от всички по-бедни сме откъм добродетели? Каква е ползата, ако владееш над толкова много хора, когато сам не можеш да победиш себе си и своите собствени страсти?
Как да не е безсмислено, ако ние видим, че някой си внезапно поразен от телесна болест, се счита от нас за нещастен, макар даже да е богат, а когато душата му се намира в лошо състояние, душа, на която у нас нищо няма равно и повече ценно, облажаваме го заради малките богатства или заради бързопреходната чест, или заради друго нещо измежду онова, което си остава тук и ни изоставя заедно с този живот, и нещо повече - често даже и преди края на последния. Не правете това, моля! Това е причина за смущение, това е причина за грижи и безпокойства. Заради това именно мнозина обвиняват Бога, заради това мислят, че за света никой не промишлява. Ако ли те знаеха, че сегашният живот няма никакво друго благо, освен добродетелта, че не е благо нито богатството, нито съкровищата, нито здравето, нито могъществото, нито друго каквото ад било, и че в сегашния живот няма зло, освен порочността и лукавството и душевната поквара, че не е зло нито бедността, нито богатството, нито кавгите и лъжливите доноси и останалото, което се счита за нещастие, то никога не би се говорило онова, което сега се говори, никога хората не биха прекарвали живота си в обезсърчение, никога не биха облажавали онези, които би трябвало да считат за нещастни, никога не биха считали за нещастни онези, които би трябвало да облажават, не биха се отнасяли по този именно начин към истинското достойнство на хората. Да облажавате хората за това, че са затлъстели, че имат изобилни ястия и че продължително спят, това не е нищо друго, освен да се отнасяте към тях като към безсловесни животни, защото и тяхното щастие именно в това се състои, или по-добре е да кажем: това е зло и за безсловесните същества.
Затова нека да не изменяме на благородното си произхождение и да не падаме до низкото положение на безсловесните животни, за да не ни засяга казаното в Писанието: „Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват” (Пс. 48:21). Да определяме щастието в живота според на разкоша и богатството, ще рече да не обръщаме внимание на собственото си благородство, и от хора да се обръщаме на коне и осли! Дано няма такива в това духовно и благочестиво събрание! Именно затова ние се събираме често и се наслаждаваме от слушане на божественото слово, за да можем да станем плодоносни дръвчета и да принесем навреме плод, та да го складираме в общата житница, която ще послужи за слава на Бога, пазача на нашите души, и нам ще донесе безсмъртен живот, който дано да достигнем всички чрез благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, Комуто заедно с Отца и Св. Дух нека бъде слава, власт и чест завинаги. Амин.
Из: „Безсмъртни слова - Св. Йоан Златоуст”, изд. Тавор
Изображения: pravoslaven-sviat.org, zografi.pravoslavie.bg
