Всичко, което не си приел, се повтаря непрекъснато в живота ти ♥ Лиз БУРБО

(The Outcast, 1851, by Victorian artist Richard Redgrave)

Късане на връзките 

Под „връзки“ имам предвид невидимите връзки, които са образувани още от твоето раждане. Става въпрос за лоши чувства, дълбоко скрити в теб. Тези връзки са създадени благодарение на твоите реакции към някой, който е бил авторитет в твоя живот: баща, майка, по-голям брат, по-голяма сестра, баба, дядо, чичо, леля, гледачки, съседи, учители и др. Най-малкото нещо, което си отказал да приемеш в поведението им, ражда невидима връзка с всеки един от тях. Кой според теб е имал силно присъствие в живота ти от раждането до седмата ти година и кой е действал като родител? Този човек със сигурност е имал голямо влияние в живота ти.

От раждането до седем години детският инстинкт е по-силен от интуицията. Детето не разсъждава. Приема нещата такива, каквито са му били представени. При все това то взема някои решения, по-голямата част от които са несъзнателни. Първото решение в твоя живот е било да избереш родителите си. Когато си ги избрал, ти си се съгласил да ги приемеш като модел, за да се научиш да обичаш, както и да ги приемеш такива, каквито са. Впрочем, още от раждането ти на драго сърце би променил някои черти от характера им, тъй като една част от начина им на живот не ти харесва и провокира у теб реакция. Всяко неприето поведение е образувало връзка. Тази невидима и вездесъща връзка между нас поражда вътрешно раздразнение. Тази връзка съществува, за да ти даде знак, че ти си станал точно това, което не си харесвал у родителите си. Ето какво е трябвало да научиш от тях. Те са в живота ти, за да ти помогнат да видиш коя част от себе си все още не приемаш.

Тази невидима връзка ще съществува винаги между теб и твоите родители. Вързани по този начин, вие винаги ще бъдете подвластни на трудността да изразите истинската си любов. Всяко поведение, което ти не приемаш, създава връзка и това постоянно се повтаря в живота. Нека предположим, че баща ти е бил затворен човек, който не е изразявал никога чувствата си, странял е и е предпочитал да не говори с никого. Почти не сте си говорили и той никога не е успял да покаже любовта си към теб. Ти не си приемал това поведение и си бил фрустриран. Погледни се сега. Вгледай се добре в живота си. Открит ли си с хората? Казваш ли точно това, което мислиш, когато говориш? Или казваш това, което останалите искат да чуят? Виждаш ли, станал си точно като баща си! Пълно негово копие, ще кажат някои, дори и обстоятелствата да са различни.

Ако си отказвал да приемеш властта на баща си, сега си я придобил. Занапред тя ще е част от твоя характер. Може би ще я изразяваш по различен начин, но я има.

Не си приемал да се подчиняваш на единия или на другия от твоите родители? Замисли се как се държиш в живота. Правиш ли нещо по избор или защото си длъжен? 

Давал ли си си сметка колко много енергия влагаш, за да живееш обратно на истинския си характер? Всичко, което успяваш да направиш, е да реагираш на това, което не си приел. В този случай връзката много по-трудно може да се скъса, тъй като трябва да я осъзнаеш, преди да можеш да я управляваш. Когато действаш така, ти вървиш срещу великия закон на любовта. Докато се опитваш съзнателно или не да бъдеш някой друг, за да избегнеш приликата с хората, които са ти повлияли, ти никога няма да постигнеш вътрешен мир. Твоите лични цели ще са само куп неясни намерения, а присъствието ти на Земята - лутане.

Замисли се, че всичко, което не си приел, се повтаря непрекъснато в живота ти. Ето защо ти предизвикваш присъствието на хора (членове на семейството, партньор, дете, шеф, приятели, съсед и т.н.), които те дразнят постоянно със своите действия или поведение. В крайна сметка винаги ги привличаш. Те се появяват в живота ти, за да насочат вниманието ти върху това, което не си приел от твоите родители и което следователно не си приел в себе си. И това ще се повтаря, докато ти не разбереш, че някъде съществува връзка, която не е скъсана. Спомни си, че привличаш всичко, което ти се случва, че срещаш всички хора, за да ти помогнат да осъзнаеш какво приемаш и какво не от себе си.

Ако направиш равносметка за всичко, което си искал да промениш у своите родители, ако си спомниш дрязгите и упреците, които са те карали да изпитваш злоба и дори омраза, ще разбереш, че през годините връзката ти с тях е станала много силна. Когато откриеш любовта във всеки жест, във всяка дума, ти малко по малко ще късаш тази връзка до деня, в който ще преливаш от любов към тях. За да успееш, ти трябва на първо място да приемеш средствата, използвани от твоите родители, дори и да не си съгласен с техните действия и поведение. Ще погледнеш на тях по друг начин - с очите на любовта - и ще разбереш колко много са те обичали и до каква степен не са се обичали те самите, неспособни да се видят чрез теб.

Впрочем, ти трябва да се научиш да обичаш въпреки безразличието, въпреки насилието, въпреки свръхпротекцията и въпреки несправедливостта, предателството и отхвърлянето. Ако през младостта ти си се чувствал отхвърлен, ако си вярвал, че хората на драго сърце биха се лишили от присъствието ти, че не те приемат такъв, какъвто си, дори че не те обичат, тогава ти ще бъдеш отхвърлян през целия ти живот. Ето защо трябва да прекъснеш всички връзки, за да можеш да се развиваш. Всяка лоша мисъл, която криеш в себе си към хората, които са те наранили или повлияли по някакъв начин, се превръща във връзка, чийто пленник си ти. Това е една от възможните причини за неудовлетворението, което чувстваш вътрешно. Сега вече знаеш, че има и нещо друго необикновено извън това, което преживяваш в момента с тези хора. Не смяташ ли, че като се освободиш, ще позволиш на сърцето ти да се отвори и на душата ти да израсне?

За да скъсаш тази връзка, далеч не е необходимо само и единствено да разбереш родителя. Достатъчно е да изживееш чувството на любов, което този човек е изпитвал към теб в онзи момент и което се е изразявало в нереалистични очаквания. Това чувство се крие вътре в теб, а не в главата ти. Остави това разсъждение настрани и послушай сърцето си. Трябва да разбереш следното: „Техният живот не е бил лесен. Семейството им е било многобройно, били са бедни. Преживявали са трудно.“ Хората обичат да използват главата си, защото това ги успокоява дотолкова, че забравят сърцето. Когато приемеш наистина, че твоите родители са те обичали (дори и само с разума си), ти ще изпиташ състрадание и силен порив на любов към тях.

Каквато и да е ситуацията, винаги е възможно да откриеш, че в дъното на душата си твоите родители са те обичали. Според великите природни закони не е възможно родителите да не обичат децата си, както е невъзможно децата да не обичат родителите си. Тази любов е много важна за всеки. Големият проблем е, че повечето хора не знаят как да я изразят. Има хора, които твърдят дори че мразят родителите си или че те са им безразлични. Всъщност страданието им е достигнало много висока степен. Спомни си, че омразата е синоним на разочарование от любовта.

Единственият начин да скъсаме с всяка връзка, каквато и да е тя, за да се освободим от лошите мисли и нашата омраза, е истинската ПРОШКА. Можем да простим само при положение, че преди това сме признали нашата отговорност.

Да признаеш (поемеш) своята отговорност, означава да приемеш, че всичко, което се случва в живота ти, е твое дело - плод на твоя вътрешен БОГ, който създава ситуации, благодарение на които да осъзнаеш различни свои страни, които все още не си приел. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-силен сигнал е това, че душата ти страда и че наистина е наложително да погледнеш тази своя страна, за да я приемеш.

Напомням ти, че истинската любов се проявява, когато човек приеме някакво поведение, дори и да не е съгласен. Само така можем да успеем да обичаме себе си и другите такива, каквито са. Това означава да си дадеш правото да бъдеш човек, но също така да дадеш това право и на другите. Ето по какъв начин ти ще можеш да приемеш, че си бил това, което си осъждал у другите.

Поемането на твоята част от отговорността ще ти помогне да усетиш съчувствие към другия и по този начин да се помирите. Постепенно ще осъзнаеш, че човекът, когото си съдил, е осъждал теб за същото нещо дори и ти да не разбираш, че си му навредил.

Приеми, че си имал право да си сърдит на този човек, тъй като това е нормална човешка реакция за този, който изпитва страдание. Последният етап се състои в това да се приемеш, както и да приемеш, че твоето поведение е предизвикало страдание у някой друг. Това е истинската прошка.

От: „Слушай своето тяло. Твоя най-голям приятел на земята”, Лиз Бурбо, изд. ЛИК
Картина: The Outcast, 1851, by Victorian artist Richard Redgrave