Думи на Преподобна Стойна за българите, назаем от романа „Съвършената“ на Неда АНТОНОВА. Защото имаме нужда от вяра.

Поет, писател, журналист, драматург и общественик, обичана от многобройните си читатели у нас и по света, Неда Антонова е автор на първата книга, посветена на българската светица Преподобна Стойна – „Съвършената“ (изд. Факел). Един роман-мисия за вечното безсмъртие на Духа и временното безсмъртие на телата.

Преподобна Стойна е пратеник на Бога - за спасение на вярата. Тя е висок дух с мисия за България. Пророчица и мъченица, Преподобна Стойна е изпратена за изпитание на пътниците, които си отиват и за надежда на пътниците, които идват. Който не е посетил скромната й собичка в черквата „Св. Георги Победоносец“ (село Златолист) и не е стъпил в двора, където е гроба й, ще умре без да се е разтворил в тази божествена частица от рая. Това място е свято, най-магичното в България, където душата най-неочаквано ще поиска да проговори.“

(Иконописно изображение на Преподобна Стойна, дело на художника Пламен Капитански)

Преподобна Стойна за българите

„Красиви. Много красиви хора. Но ми изглеждат някак сънени. Не са сигурни дали онова, което знаят за себе си като народ, наистина се е случило, или са го видели само на сън. Твърде много вярват на мнението, което другите народи изричат за тях..

Гордеят се с временното, а пренебрегват вечното. Не изпитват свян пред тялото, нямат и почит към пола. Дори не допускат простата истина, че всеки мъж, влязъл в тялото на жена и всяка жена, преминала през мъжката душа, оставят там следи, които после се сбъдват в деца и внуци. Искат да бъдат обичани, но не знаят как да обичат. Повечето от тях вярват в Бог, макар и несъзнателно. Но знаят само да искат от Него, много рядко се сещат да Му благодарят и почти никога - да попитат Небето, какво То очаква от тях. Предпочитат да са хубави, вместо здрави; да изглеждат, вместо да бъдат; да печелят, вместо да създават. Вярата им винаги е условна, а молитвите им – само по повод. И животът на повечето от тях прилича на кратък счетоводен отчет, който в старостта си те разказват като балада..

Но аз съм обнадеждена.

У българина съществува една, отличаваща го от другите народи, черта: неговата душевна готовност, придобита чрез страдание през времената – той по рождение вярва, че доброто и злото са сиамски близнаци и те съществуват тъй свързани, както са свързани денят и нощта. Веднъж нощта е по-дълга, друг път – денят. И човек живее, за да подпомага доброто. И тъй пребъдват – векове досега и векове от сега нататък…

– Мир и милост за тебе!

– Мир и милост за Всичко!”

Из романа „СЪВЪРШЕНАТА Преподобна Стойна - неканоничната светица”, Неда Антонова, изд. „Факел”
Източник: Неда Антонова
Иконописно изображение на Преподобна Стойна, дело на художника Пламен Капитански, kapitanskiart.com