Думи на Преподобна Стойна за българите, назаем от романа „Съвършената“ на Неда АНТОНОВА. Защото имаме нужда от вяра.
Поет, писател, журналист, драматург и общественик, обичана от многобройните си читатели у нас и по света, Неда Антонова е автор на първата книга, посветена на българската светица Преподобна Стойна – „Съвършената“ (изд. Факел). Един роман-мисия за вечното безсмъртие на Духа и временното безсмъртие на телата.
„Преподобна Стойна е пратеник на Бога - за спасение на вярата. Тя е висок дух с мисия за България. Пророчица и мъченица, Преподобна Стойна е изпратена за изпитание на пътниците, които си отиват и за надежда на пътниците, които идват. Който не е посетил скромната й собичка в черквата „Св. Георги Победоносец“ (село Златолист) и не е стъпил в двора, където е гроба й, ще умре без да се е разтворил в тази божествена частица от рая. Това място е свято, най-магичното в България, където душата най-неочаквано ще поиска да проговори.“
(Иконописно изображение на Преподобна Стойна, дело на художника Пламен Капитански)
♥ Преподобна Стойна за българите
„Красиви. Много красиви хора. Но ми изглеждат някак сънени. Не са сигурни дали онова, което знаят за себе си като народ, наистина се е случило, или са го видели само на сън. Твърде много вярват на мнението, което другите народи изричат за тях..
Гордеят се с временното, а пренебрегват вечното. Не изпитват свян пред тялото, нямат и почит към пола. Дори не допускат простата истина, че всеки мъж, влязъл в тялото на жена и всяка жена, преминала през мъжката душа, оставят там следи, които после се сбъдват в деца и внуци. Искат да бъдат обичани, но не знаят как да обичат. Повечето от тях вярват в Бог, макар и несъзнателно. Но знаят само да искат от Него, много рядко се сещат да Му благодарят и почти никога - да попитат Небето, какво То очаква от тях. Предпочитат да са хубави, вместо здрави; да изглеждат, вместо да бъдат; да печелят, вместо да създават. Вярата им винаги е условна, а молитвите им – само по повод. И животът на повечето от тях прилича на кратък счетоводен отчет, който в старостта си те разказват като балада..
Но аз съм обнадеждена.
У българина съществува една, отличаваща го от другите народи, черта: неговата душевна готовност, придобита чрез страдание през времената – той по рождение вярва, че доброто и злото са сиамски близнаци и те съществуват тъй свързани, както са свързани денят и нощта. Веднъж нощта е по-дълга, друг път – денят. И човек живее, за да подпомага доброто. И тъй пребъдват – векове досега и векове от сега нататък…
– Мир и милост за тебе!
– Мир и милост за Всичко!”
Из романа „СЪВЪРШЕНАТА Преподобна Стойна - неканоничната светица”, Неда Антонова, изд. „Факел”
Източник: Неда Антонова
Иконописно изображение на Преподобна Стойна, дело на художника Пламен Капитански, kapitanskiart.com