В нашата страна ние имаме два езика - език и антиезик. И ако не си добър преводач - яка ти душа! ♥ Георги МАРКОВ

„Когато в предприятието директорът каже „нека да ПОМОГНЕМ на другаря да се оправи“, това означава „нека го натопим докрай, нека натиснем главата му в кюпа, та по-бърже да пукне!“

Изгубени в превода на родния език и пълната несъвместимост на думи и съдържание в официалния речник на режима в България, споделено от „Празникът на свободата и празникът на милицията“ на Георги Марков.

(Георги Марков в средата на 60-те, © Архив Любен Марков)

„Нали ние празнуваме това, което го нямаме?“

Много пъти през тези години бях уверяван по най-категоричен начин, че не само се празнуваше това, което го нямаше, т.е. не само празниците бяха изпразнени от съдържанието, съответствуващо на техните имена, но и маса понятия, маса думи имаха точно обратното съдържание. Колко пъти съм се смайвал от пълната несъвместимост на думи и съдържание в официалния речник на режима. Понякога ми се струваше, че затъвам в непроходимо тресавище между истинското съдържание на думите и неговото пълно отрицание, че преставам да разбирам какъв смисъл е вложен в произнесения звук, в написаното слово.

И пак на помощ ми дойде моят приятел Киро. Нека цитирам един от съветите му, които съм записал така, както съм ги чул:

Цаката му е, братко, да умееш да превеждаш. Не от английски, не от руски или от немски, а от български на български. Това са два съвсем различни езика – предишният и сегашният или нека ги означим като НАШИЯТ и ТЕХНИЯТ. Някой ще каже, ами нали и единият и другият език са всъщност български език. Абсолютно погрешно! Това са два различни езика, толкова различни, колкото ако единият се чете отзад напред. Защото съдържанието е точно обратното. Точно на 180 градуса! Например, ако аз дойда и ти кажа „нека да ти ПОМОГНА в нещо си“, това означава, че ти предлагам помощ, че можеш да разчиташ на мене. Но когато в предприятието директорът каже „нека да ПОМОГНЕМ на другаря да се оправи“, това означава „нека го натопим докрай, нека натиснем главата му в кюпа, та по-бърже да пукне!“ Или пък, ако те извика началството и ти каже „ние сме приятели, нали?“, това означава, че всъщност човекът те мрази до дъното на душата си. И всичко е така. Всяка тяхна дума има обратно съдържание на нашата дума. Когато казват „свобода“, това значи робство, а когато казват „робство“, това значи „свобода“. Когато наричат някакво движение „реакция“, това всъщност означава най-прогресивно движение. А когато кажат, че нещо е прогресивно, това си е истинска реакция. Когато кажат „ревизионизъм“, това значи просто „антидогматизъм“. Когато нарекат някого „любим вожд на народа“, това означава, че той е най-ненавижданият човек в страната. Когато говорят за независимост това означава абсолютна зависимост. Когато кажат „патриотизъм“ – това значи да сме верни на чужда държава. Когато кажат „щастие“ – това означава голямо нещастие. Когато обещаят, че благосъстоянието на народа ще се увеличи, това означава че голяма беднотия ни чака. Когато кажат да се ПЕСТИ народната пара или валутата, това значи, че се готвят да пилеят двойно повече. Когато ти кажат, че изкуството и литературата трябвало да отразяват действителността, това означава, че не бива да имат нищо общо с нея. Когато ти устройват избор, това означава, че всъщност няма да имаш никакъв избор… Разбра ли ме добре, сега? В нашата страна ние имаме два езика –​​​​​​​ език и антиезик. И ако не си добър преводач – яка ти душа!“

…Естествено стигаме до правото на свободни избори. От всички досега споменати права това е най-абсурдното в днешна България. Ето ви типичен случай, когато целият смисъл на глагола ИЗБИРАМ – а именно ПРЕДПОЧИТАНЕТО на ЕДНО НЕЩО от НЯКОЛКО НЕЩА – е ликвидиран, и днес на българските граждани е предоставена шизофреничната възможност да ИЗБИРАТ ЕДНО НЕЩО от ЕДНО НЕЩО. Въпреки ликвидирането на партиите с преврата от 19 май 1934 година, в Народното събрание все пак се озоваха огромен брой народни представители – противници на тогавашното правителство, защото въпреки всичко глаголът ИЗБИРАМ все още имаше смисъл.

Трябва ли да говоря за неприкосновеността на кореспонденцията, когато и децата в днешна България знаят за рутинното отваряне на кореспонденцията на всеки български гражданин, към когото Държавна сигурност проявява интерес. Трябва ли да споменавам за трите списъка за подслушване на телефонни разговори – постоянно, периодично и временно – с които бяха удостоени софийските граждани по мое време…

А какво да кажем за неприкосновеността на жилището, за правото на справедливо правораздаване, за равенството пред законите, за свободно вероизповедание и така нататък…

Всички тия човешки права и свободи, които дори се съдържат в духа на прокламацията на Отечествения фронт и в името на които неговото правителство взе властта на 9-ти септември – „Денят на свободата“, изглежда бяха бързо погребани на другия ден – 10 септември, „Денят на народната милиция и Държавната сигурност!“.

И сега си спомням за онзи лозунг, опънат навръх 10 септември на една голяма българска гара, където върху червеното платно с „революционна искреност“ беше написано:

„Да живее десети септември, ден на Народната милиция –​​​​​​​ единствена опора на Народната власт!“

Избрано от: „Когато часовниците са спрели“ (Нови задочни репортажи за България), Георги Марков, ИК „Пейо К. Яворов“
Снимка: Георги Марков в средата на 60-те, © Архив Любен Марков 

2802 Преглеждания